СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ

„В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек, и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек, да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша."

Учителя

Нека съпоставим чрез няколко паралела, същественото в методите за духовно въздействие на първичния шаман, произтичащи от неговата значително по-богата душевност, с методите които прилага техношамана. От този сравнителен анализ полза може да извлече само окултният ученик, който е добре запознат с основите на окултните науки, има понятие за действието на природните сили и е изградил отношение към тях чрез постоянството в една прилежна вътрешна духовна работа.

При положение, че в миналите векове връзката на човека с природата е била по-здрава, че той се е подчинявал на нейните ритми и оттам е черпил знания за духовната си практика, то шаманът от миналите векове е бил значително по-издигнат. Посветеният в тайните на шаманите е имал голяма духовна сила. Интелектуалецът, със силата и остротата на ума си е склонен да търси успех не по пътя на зачитането и съблюдаването (чрез вътрешна духовна връзка) на природните закони, а чрез еднопосочна, предимно външна нагласа. Това той прави заради ефекта в обществото, за упражняване на власт и извличане на изгода. Съществен принцип, който мотивира неговите цели и действия във връзка с борбата за утвърждаването му в социален аспект, е приемането на състезанието и на резултата от него като основен критерий за узаконяване на успеха и на печалбата. Както в миналото, така и днес, състезания се провеждат навсякъде по света и по най-различни поводи. Все още никой обаче не е помислил сериозно да организира състезание по благородство, доброта, милосърдие и пожертвувателност в интерес на обществото. Ако днес това стане, подвластни на силните лични чувства, тези добродетели вероятно ще се обезсмислят за много хора.

Няма никакво благородство в жеста, с който боксьорът оставя безжизнен на подиума своя съперник. Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката. Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия? Поради това след всяко тържество на грубата физическа сила, упражнена без любов и без морал, тя загубва своя смисъл.

При любовта няма състезание. Ако добрите хора се състезават в добродетелност, никой няма да забележи съперничество. Който има по-голяма морална сила, ще постъпи благородно като отстъпи незабелязано, за да не унижи партньора си.

Учителя казва:

„Животът, любовта носят всичко в себе си. Искаш да бъдеш красив, да бъдеш повече от другите, да кажеш, че като тебе няма друг. Да, но ще дойде някой да се състезавате в красотата. Ето едно противоречие. Вярно е, че като тебе няма друг в света; навсякъде съществува само един екземпляр. Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота."

философията на съревнованието и нейните правила, които са взаимствани от първобитните общества, е философия и позиция на по-силния, който счита за нормално да подчини и асимилира по-слабия. Духовният шаман има за цел да облагороди и издигне човека, да го посвети в тайните, чрез които може да постигне органическа връзка със силите в природата. Техношаманът, напротив, се стреми да прекъсне тази връзка, да понижи душевния тонус и вътрешната устойчивост на хората, които счита за свои съперници. Понеже му липсва озарението на Духа, когато постигне надмощие, той черпи енергия от жертвите си.

Силата на човека е във връзката му с Бога, с Природата. В началота на двадесетия век философи и писатели, като Жан Жак Русо, Кнут Хамсун и др., съзряха, че първична духовна и съпротивителна сила, т. е. воля за живот и борба, притежават онези, които още в детството си са расли сред природата и са черпили сили от нейните извори. Градският интелигент, пристрастен към културни и интелектуални занимания, не е така сърцат и борбен. Неговото предразположение към езотеричните науки е по-слабо. В него е израстнал и се е утвърдил страх от природните стихии. Страхът пък е породил стремежът да подчини, т. е. да приспособи към слабостите си природата и да я принуди тя да му служи.

Духовно просветеният се стреми към обратното. Той признава, че е дете на майката природа, подчинява се на нейните закони, черпи сили от нейната гръд и в своята любов, преданост и безкрайна благодарност за всичко, което тя му е дала, е готов да й служи.

Първобитният магьосник си служи с традиционните практики, които събуждат либидото и приспиват умствената активност. Там-тамът заглушава гласа на независимата мисъл, опиянението на плътта от ритмично повтарящите се движения екзалтира чувствата, ярките бои по лицето и тялото отклоняват погледа от великолепието на слънчевите лъчи в ефира. Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в гората от суеверен страх.

Съвременният техношаман е изменил и модернизирал реквизитите на първичния магьосник, превърнал ги е в технопарад с много блясък, шум, викове на възторг до припадък, ритмично подскачане под прожекторите и после търкаляне по отъпканата земя. Агресивните ударни инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа. Това са забележителни, изумяващи постижения на съвременната наука и техника. Когато тълпата мисли като един, какво мисли някой сред нея, пък бил той потенциален или проявен гений, за множеството няма никакво значение. Защото сега масовото внушение е взело връх и със силата на инерцията е тласнало тълпата по наклона. В този момент изглежда, че вече никой не е в състояние да я спре и отрезви.

Някой беше казал, че истината не може да се крещи едновременно от много гърла, че здравият естетичен вкус е личният вкус, че оригиналното най-често е самата истина, докато модата е внушена от създателите й и не принадлежи никому, защото е безличностна. И не са ли всъщност оригиналните лични хрумвания, които стават водещи в модата? Докога? Докато масовият вкус, докато множеството подражатели ги обезличат и ги направят убийствено сиви и лишени от живот. Така умира една мода и се ражда нова. А оригиналното в човека остава и след нея, защото е вдъхновено от връзката на душата с Бога.