Скворчето е жизнерадостна, дружелюбна птичка. То е птичка имитатор – сполучливо подражава гласовете и песните на други птички и животни. Може да наподоби и мяукането на котката, и то с оттенък на насмешка, но само когато е на безопасно място, горе на клончето. Подражава и на човешкия глас, дори може да произнася и някоя дума. Скворчето си има своя песен. В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, когато женското мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В песните си скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долавя. Песента секва, когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо и двете птички едва смогват да ги изхранват. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка скворчета на ден пренася около 600 червейчета и личинки! Двете птички се стараят до изнемогване, човчиците им са винаги пълни. Чудно е как съумяват да намират толкова много храна! Бащата и майката едва успяват сами да се нахранят, през този период те отслабват и се смаляват. Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат. И все пак подтикът на нежното родителско сърце им дава сили – те отново отлитат и се връщат с пълни човки. После започва възпитаването на малките. Тук има голяма и сложна педагогика, която само любовта открива.
С човека скворчетата се сприятеляват лесно. При това те са закачливи, изискват да им се обръща внимание и ако човек пропусне това, те му напомнят с подсвиркване, което подражава на неговия глас. Обичат да им кажеш някоя дума или леко да им подсвиркваш, което имитира техния глас.
Бях направил на скворчетата около 20 къщички. Щом ги покачех на дърветата, всичките се заемаха веднага. Скворчето обича къщичката си и ѝ се радва, както човек се радва на новия си дом. То си седи на пръчицата и пее благодарствена песен; доволно влиза, излиза – пази си къщичката!
И между скворците има различни характери и темпераменти: някои са по-интелигентни, други са по-сърдечни, но всички се привързват и сприятеляват бързо. Между петдесетината скворчета в моята градина имах един приятел – възторжена птичка, истински артист! Ако беше в къщичката си или на дървото между другите, скворчето идваше, щом му се обадех. Кацваше на близко клонче и започваше да пее от сърце – крилцата трепкаха, гушката вибрираше, то се изливаше в песен, като забравяше всичко. Изведнаж се опомняше и като че се засрамваше – скриваше се в къщичката си, но след малко пак излизаше. Достатъчно беше да му кажа: „Пей, пиленце! Изпей една песен!“ – и песента почваше без втора покана. Естествено , скворчето не разбираше думите ми, но много добре знаеше какво искам от него. Песенчицата идеше направо от сърцето, както блика малкото изворче в планината. И другите скворчета се обаждаха, подсвиркваха, пееха, но това беше изключителен артист.
То се сприятели с мене и сутрин ме изпращаше, когато отивах на работа, а привечер, когато се връщах, ме посрещаше.
Един ден, като се връщам – моята птичка седи на клончето, но на поздрава ми – никакъв отговор. Главичката ѝ беше клюмнала, цялата беше свита, крилцата не трепкаха – няма песен! Аз ѝ говоря, както винаги – отговор няма. Изведнъж птичката се хвърли в ръцете ми и замря. Разгледах я внимателно и открих: долната част на човчицата ѝ беше обърната назад. Дали се беше блъснала в прозорец или в тел, или в някой клон? Не зная.
Внесох я в къщи. Повиках другарката си и двамата внимателно обърнахме човчицата. Трябва да ѝ беше крайно мъчително, защото беше като примряла.
Наляхме малко водица в контузената човчица. Сложихме птичето на мека постелка между прозорците, където прекара нощта. Много време мина, докато моят приятел закрепне и стъпи на крачката си, още повече измина, докато се върне радостта му от живота и песента му. После пуснахме птичката на свобода – между нейния народ.
Птичките са крайно деликатни и свенливи. И те изпълняват своята скромна и полезна служба в живота на Цялото.
Всяка среща, даже и с най-малкото същество, ни обогатява. В нея, по нов начин, Животът се разкрива пред нас с необозримото си разнообразие и красота. Наистина, има какво да учим от нашите малки братя и за какво да благодарим.
