След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах: – Учителю, искам да видя сестра Савка и да ѝ поднеса нещо. Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята ѝ. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком отидох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца ѝ, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах: – Няма я, Учителю! – Тогава потърси я при майка ѝ! Отидох при майка ѝ, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах: – Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие ѝ го предайте! – Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза: – Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта "Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви! Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в салона...
