НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

64. НОВИЯТ ЖИВОТ

  Светът без сенки - Весела Нестерова (1909 - 2002)
Алтернативен линк

НОВИЯТ ЖИВОТ


Днес гъсеницата- човек се превръща в пеперуда. Храната му вече е цветният нектар — любовта на светлите духове, които управляват вселената. Както листенцата на една розова пъпка, постепенно набъбнали, отварят външната си обвивка и започват да пият нектара на слънчевите лъчи, така порасналата душа в човека напира за израз днес, за да влезе в един по-обширен свят на светлина и пълнота. Човек се отърсва от своите вековни предразсъдъци и догми, които са го държали ограничен в малкия тъмен свят на духовното невежество. Духовното слънце е изгряло и пробужда заспалите човешки съзнания от вековния им сън. Като новороден пробуденият човек започва да вижда природата и света в нова светлина. Всичко започва да му говори и да му разкрива смисъла си. Великата книга на символите се разтваря пред него и той започва да я чете с радост и възхищение. Всичко му става сродно и близко. Той се чувства едно с всичко, което го обкръжава, и Земята става дом бащин. Хората са му братя, а животните — по-малки невинни братчета, които той трябва да покровителства. Растителният свят единствен е неговата храна и физическа подкрепа, както и извор на вдъхновение. Звездите вече не са далеч, той заживява с тях, те му говорят. Звездите непрестанно говорят на хората на свой език. Всъщност всичко говори, всичко пее и се радва на живота. А животът е създаден за радост и музика, за щастие и блаженство. Изобилен и богат става животът на духовно пробудения човек. Той живее в красив свят на светлина и вечно разнообразие. Той съзнава, че разполага с един просторен вътрешен свят, който е бил затворен досега за съзнанието му. И този свят расте и се развива, прави го творец и дарител на неизчерпаеми блага.Той е като вечно бликащ извор, който черпи водите си от вечно проявяващия се океан на живота и пее радостната си песенчица, като се спуска от планината да напои жадните поля, ниви и гори. Той гледа на страданията и скърбите на земята с друго око — те имат дълбок смисъл и са ценни уроци за човека. Той ги носи с радост.


И този нов живот, който сега бликва на земята, е предвкусие на вечния, безсмъртния живот, обещан ни от Христа, за който сме призвани. Явява се дълбок копнеж в човека да изправи всичките си грешки, извършени в състоянието му на непробудено съзнание. Той непрестанно благодари на Бога за живота си и за условията да разбере каква е волята Божия и да я изпълни. Той заживява за Цялото — за Благото на всички. Всяка негова подбуда за действие се ръководи от висшия принцип — от любов към Бога за благото на всички. Слънцето еднакво огрява и бурена, и цветето, а той не търси и не вижда злото у хората, защото всеки е в процес на развитие към съвършенство. Злото е незавършен процес, неузрял, стипчив плод. Един ден този плод ще стане сладък, защото Великият Баща превръща всичко, което е създал, в добро и е допуснал всичко за доброто на човека. Той не наказва, а поучава. Като паднеш, ти казва да станеш отново и да продължиш пътя си. Любящ и благ е нашият Баща и иска само да се научим да Го познаваме и да вървим в пътя на светлината, която ни праща непрестанно. Той ни е дал пълна свобода и иска и ние да даваме свобода на всички. Истината носи свобода и като служим на Истината, сме свободни. Любовта е да дадеш на човека условия за живот и развитие. Когато приложим този закон на Любовта, ще превърнем земята в рай. Всеки ще иска да служи на доброто като върховно мерило на Божията Любов.


Днес новият живот е в зазоряването си, но процесът на пробуждането се ускорява чрез помощта на нашите по- висши братя и ние все по-силно чувстваме топлия полъх на пролетния вятър. Ще разцъфне райската градина в душите ни и ще се върнем там, откъдето някога сме излезли.

Учителят бе непрестанен образец на новия живот и всички ще тръгнат по Неговите стъпки. Той проправи пътя на душата към небето — думи, изказани от Него три дни преди да напусне физическия свят (на 27 декември 1944 г. в 5,40 ч. сутринта — сряда).

"На първо място поставяйте винаги Божественото и пейте, винаги пейте!" (Думи, казани същия ден.)

Ето едно мото на Учителя:


"Душата си ти повдигни
в Господа за бъдни дни!
В основа чист живот положи,

със сърце, пълно с Любов, ти служи!"



  Светът без сенки - Весела Нестерова (1909 - 2002)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ