СКЕЛЕ

Дадеш някому идеята да си построи къща, физическа или интелектуална, той се хваща на работа; минават години; ти бдиш за правилното й построяване, ако самият човек не е сведущ или способен сам да стори това. Моментът да я измаже идва. Трябва скеле. Ти ставаш скеле. Той стъпва на скелето и измазва къщата си. Вече може да влезе да живее в нея. Радостен и щастлив е. Скелето е последната помощ, която си могъл да му дадеш. Но това вече не е нужно. Ти оставаш в забвение, отхвърлен, защото си завършил работата си с този човек. Той твърди, че ти е благодарен и толкоз. Поема пътя си и се устройва удобно, а ти стоиш в малката си мансарда натясно и само даваш идеи, помагаш и те отминават. Такъв е пътят на земята на ония, които са дошли да помагат на хората. Те не очакват награда за труда си, а такава не им е нужна, защото са вътрешно богати и удовлетворени. Сърцето им е пълно с милост и готовност на саможертва, а това им е наградата. Жизненият еликсир пълни сърцата на смирените труженици на добродетелта, на самопожертвователните. Те не блестят в обществото, най-често са подритвани и осмивани от близките си, които обикновено нямат материални изгоди от тяхното съществуване. Смятат ги за глупави, непрактични, непълноценни, смахнати и пр. Но едно трябва да знаем, че човек още не се е самородил или придобил образа и подобието на космичния човек — създателя на човека. Подхранван от близки, земни цели, човек е издребнял и в сърцето му няма любов дори за всички от собственото му семейство, а негли за външния свят. Пътят на любовта е единственият път за пресъздаването на човека, а то е път на саможертва. И великият Учител на човечеството — Христос, е казал, че който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който изгуби живота си заради Него, ще го спаси (Лука 9:24).

Също че човек не живее сам, а с всяко слово, което излиза от Божията уста. А великият Учител Беинса Дуно е казал: който не възприема словото Божие, няма живот в себе си. Словото Божие представлява плодовете на дървото на живота. С тези плодове трябва да се хранят всички хора, за да придобият вечният живот.

"Умираме, за да се освободим от заблужденията."

И който иска да бъде пръв, трябва да стане последен и служи на всички. Етичният кодекс, завещан от Христа, е отдавна забравен и от църквата, и от хората. Сега бавно се пробуждаме за него, защото той ще се внедри в живота на хората през бъдещата епоха, в която вече влизаме, и човек за човека ще стане брат в името на великия Баща, без Когото не може да съществува никакво братство и любов между хората.

12.I.1984 г.

12.15 ч.