РАСТЕНЕ

В природата, където съществува велика разумност, всичко става закономерно. Така рожбите на природата се раждат, развиват и изчезват — всяко явление на своето определено време. При човека имаме много по-сложни процеси от тези на по-нисшите същества. Човек расте, придобива форма, но придобива и съдържание. Съдържанието е от духовно измерение и е дълъг, бавен процес на пробуждане на съзнанието. Животното страда, но не разбира защо страда и как да си помогне. Човек живее в противоречията на земния живот и търси разрешението им. В този процес на страдание и борба той осъзнава явленията на живота и се развива духовно. Обаче идва момент, когато той не е доволен само от осъзнаването на своя живот. Той се запитва защо е всичко това, търси главната тема на живота си, обяснението на всичко, което преживява. И иде ден, когато някакъв тих вътрешен глас му подсказва неща, които той не е съзнавал преди. Гласът на смисъла е глас на върховен растеж, глас на висшата разумност. Докато се е борил с противоречията и търсил тяхното разрешение, човек не е разбирал смисъла на всичко. Той е обогатявал своето духовно съдържание с безброй опитности в живота. Той е поникнал като малко цвете, цъфтял и иде моментът за връзване на семето. В семето е смисълът и безсмъртието на растението. И човек минава стадиите на форма, съдържание и смисъл в дългия процес на живота си. На младини той цъфти и ухае, всичко и лесно и радостно за него, но той дълбоко в себе си чува непрестанно тихия глас "какъв е смисълът на всичко това?". Не се разбира лесно смисълът, той е квинтесенцията на всичко преживяно, на всичко осъзнато и разбрано, на самата реалност на живота. Смисълът е да станеш истински човек, богат по сърце и ум, образец на всички добродетели, които съществуват в живота, отражение на космичния свят, в който цари пълна хармония. Процесът на вътрешното хармонизиране е много сложен. Човек е неуравновесен, докато не достигне вътрешно равновесие на силите си. Борбата на личните чувства е дълга и тежка. Човек е окован във веригите на личните си чувства, които непреработени, необлагородени го държат в плен. Колко дълбок само- анализ трябва да направи той, за да разбере на какво е роб!

Смисълът е в освобождението, в духовния растеж, за да стане човек птица, да излезе от морето на тежките чувства и мисли, от света на рибите, които се изяждат едни — други. И високо осъзналият се човек-птица ще получи нов подем, нов творчески подем, който ще го изведе от ограниченията и въведе в просторния свят на полет и свобода. Вътрешната свобода се извоюва с усилие, със знание и работа над себе си. Смисълът е в издигането на съзнанието до космически измерения, на сливането на човека с цялото битие, на излитането му от пашкула на личния живот, където е страдал хилядолетия. На земята е така, страданията са път към себеусъвършенстване, път към великото освобождение.

Само човекът, освободен от всички заблуждения, е свободен в истинския смисъл на думата.

"Истината ще ви направи свободни", е казал Великият Учител Христос.

20.XII.1983 г.

11.25 ч.