Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа.
За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда.
Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа.
„Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“
Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство.
За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ.
Учителят по този въпрос казва следното:
„Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството.
Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа.“
Христос е вечен и е в света през всички времена. Учителят каза:
„В много от съществуващите църкви ще чуете да се казва: „Има още време. Христос не е на света. Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“
За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.
,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано:
„Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така. Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешкото сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живия Небесен Хляб. За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в себе си.“
Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той можа да каже: „Господи, прости им!“
Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи:
„Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния периоди. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се справи със злото в света, да отнеме всичките негови отровни еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
Ако не беше дошъл Христос, земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат.
И сега, след близо две хиляди години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учениците си:
„Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това като вярно? Излиза, че лъжата, в която хората живеят сега, е истина, а самата истина е станала лъжа.“
Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за себе си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.
Защо хората не научиха урока, който Христос постави на човешкия род? Ето какво е казано за необикновените качества и величието на Христовия характер:
„Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“
Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно.
„Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъдеш готов да видиш доброто в него.“
„Понякога самонадеяни хора, които гледат повърхностно на всичко, правят погрешна равносметка за това, което Христос извърши на земята. Какво направи Христос - казват те. Да се задава такъв въпрос, това значи да се гледа на Христа само като на историческа личност - на появил се новатор, донесъл някакви идеи и си отишъл. В своята неосведоменост те не подозират, че от деня на възкресението Си до днес нито за момент Христос не е престанал да работи в света. Неговото учение гори още със слаб огън, но той непрестанно се усилва, като става все по-мощен. Не друго, а Христовият огън движи съзнанието на всички културни хора, които работят за доброто на света. Този огън изправя пътя на всички хора и народи.
За света е тайна, защо тримата мъдреци от Изток отидоха във Витлеем да се поклонят на Христа. Тайна е и това, защо се появи звездата на изток.
Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената душа, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл.
В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума.
Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа. Нямат ли те тази обич към Великия Учител, те не са познали любовта и затова трудно могат да се понасят и помежду си.
Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е:
„Това, което знаят днес християните, не представлява нито една хилядна част от онова, което е говорил Христос. Много неща от Неговото учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана. Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще разберете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа.
Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота.“
На друго място Учителят казва:
„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“
Дали всеки може да приложи Христовото учение?
„Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“
Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа?
„Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите беседи ще се възпроизведат. Нищо не се губи. Плочите с това, което е говорил Христос, съществуват в Акашиевите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуете, но и ще видите това, което е станало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани нито в Библията, нито в Евангелието. Божествени неща са те. Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век.“
На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово моменти от неизвестния живот на Христа, казва:
„През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“
Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания.
По този въпрос в една беседа срещаме:
„Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря:
„Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“
„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“
А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря:
„Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг.“
„За да се свържете с Христа, четете Евангелието.“
„Христос казва: „Не се доближавайте до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца си.“ Който иска да види Божието лице, трябва да мине най-напред през кръста. Това значи да си се сражавал със смъртта и да си придобил живот.“
„Христос ще дойде на земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената мъдрост.“
Учителят е казал още много неща за Христа, но тук ние се ограничаваме само с дадените по-горе извадки.