Василка Иванова

Така преминава времето с Учителя, когато към обяд на вратата се почуква. Тя отваря и пред нея стои младеж на име Христо с майка си Василка Иванова, които искат да говорят нещо с Учителя. Милка съобщава това, Учителя се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват.

(От 5.16 Завръщане на Учителя в София)

Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш!" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва й точно и датата на женитбата, а съпругът й ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка благодари за помощта, получена от Мария.

(От 6.5 Лекуване на хора)