Друг голям медиумичен канал за изтичане на злото от братството е учителката Магдалена Попова, добре образована, владееща няколко чужди езика, често посещаваща европейските страни. По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете. Подкупена от поповете за 4000 лв., поставя надпис на главата си „Жертва на Дънов" и няколко дена се разхожда из София, като същевременно говори нелепости срещу Учителя. Вечерта на третия ден тя отива да вземе обещаната й сума, но получава 1000 лв. Разгневена от постъпката на Синода, отива и се оплаква на Учителя, че са я излъгали. Той се смее с глас и я съветва друг път да не е толкова наивна.По-късно прави съдебен процес срещу Учителя, че той я целунал. Явяват се с Учителя в съда. Прокурорът започва надълго и широко да я разпитва, кога и къде я е целунал Учителя. Тя казва: „Преди една седмица." „Има ли свидетели за това деяние? — пита прокурорът. Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
