Михаил Иванов, Кръстьо Христов

Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово. Учителя нарежда на сестра Йорданка Жекова да не им дава от общата храна, докато те не отидат при него и не му се извинят. Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва. Учителя, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителя провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Тези там Кръстьо и Михаил са във властта на черното братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между черното братство и Бялото братство. Всички приятели да вземат мерки и да се оттеглят от тях, а те да се запретнат да работят. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Ако някой иска, може да говори от свое име, да си създаде катедра, а не да ангажира школата и да излиза от името на Учителя. Ако искат да говорят, да отидат да говорят другаде. В Англия, във Франция, но тук в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Бога." През лятото на 1937 г. двамата „неразделни" приятели Михаил и Кръстьо се сбиват с юмруци пред салона в присъствието на Учителя. Няколко братя се опитват да ги разтърват, но безуспешно. Накрая се уморяват и спират боя. Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга. Люба, сестрата на Ванга, го посреща и съобщава, че е дошъл Михаил от Франция, от братството и иска да се срещне с нея. Тя го приема. Влиза Михаил, облечен в бели дрехи, с бяла брада и коса и жезъл в ръка, издокаран като образа на Учителя и казва: „Аз съм Мирови учител, Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият учител." Ванга е в недоумение и веднага го прекъсва: „Кой си ти, бре, и що сакаш?" „Аз съм Михаил Иванов и съм ръководител на Великото Бяло братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно?" Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур. Ами той, Петър Дънов, ти е дал акъл в главата. Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не му споменаваш името дори и му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата. Що народ е минал през мене, а ти си най-големият лъжец, що съм видяла. Ти не си Миров учител, а си миров лъжец. Това да знаеш от мене." Ванга го изгонва от дома си. Скоро Михаил се прибира във Франция. Край на неговата лъжлива дейност слага заболяването му от левкемия в последните три години от живота му. Той си заминава при непоносими болки и страдания. Преди да си замине, при него идват група журналисти и го питат: „Кой си ти, велик учител Омраам, индийски йога или ученик на Учителя Петър Дънов?" Михаил отговаря: „Аз съм ученик на Учителя Петър Дънов." Така Учителя — Божията Любов, търпи и използва всички да работят за делото Божие, макар и с негативни средства.

Кръстьо живее дълго време на Изгрева, без да работи, сдружава се с певицата Лиляна Табакова и със съветите си я спира в развитието й. Той така я обсебва, че тя и след заминаването му се плаши от него и често го сънува, че я души.