Цочо Диков

Цочо Диков Ракитски е роден през 1883 г. в с. Ракита, когато изригва вулканът на остров Кракатуа и причинява големи пакости. Той казва, че има същия вулканически характер — бърз и крайно избухлив. След завършване на средното си образование идва да живее в София. Запознава се с идеите на Учителя и ги приема. Работи като лаборант при професор Стефан Консулов, който написва една малка книжка срещу Учителя, след което му се схваща дясната ръка. При разговор с него Цочо му казва, че това е Божията правда, която му въздава, според това, което заслужава. Консулов си взима бележка, събира всички непродадени книги и престава да ги подарява на приятелите си. Подготвената втора книга срещу Учителя се отказва да я издава. Ръката му постепенно се раздвижва и той започва да си служи с нея. След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник. Тогава Консулов се обръща към Словото на Учителя и до заминаването си се занимава с него. Цочо се интересува от астрономия, от Луната и нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тедрадка. Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически. Активно участва във вътрешния живот на братството. Веднъж четат пред Учителя 133- и псалом и всички присъстващи започват да се смеят на Аароновата брада, която два пъти се споменава в псалома. Учителя много строго казва, че за да има единомислие, непременно трябва да участва разумната човешка воля и затова в псалома два пъти се повтаря за Аароновата брада. Той се интересува от строежа на атома и в тетрадка си записва всичко, казано от Учителя, по въпроса. Макар че не е музикант, пожелава да се създаде музикално упражнение с движения, което да изявява и носи силите на пентаграма. Споделя тази идея с Учителя, който я реализира през 1938 г. След заминаването на Учителя той се пенсионира и живее в бараката си на Изгрева, където накрая е наглеждан от братя и сестри. Краката му отичат, не може да ходи, понеже са му направили по-продължителни нагревки, и се атрофират. Заминава си през 1968 г. Остава верен на принципите на Младежкия клас и не се оженва.