Гради Минчев

Един от добрите работници, който влива своите свежи сили в братския живот, е Гради Колев Минчев. Роден е в село Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г. В съновидение той вижда, че в предишния си живот е американец и работи в групата, която Учителя създава при пребиваването си в Америка. Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България. Като израства, той се запознава с идеите на братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева. Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите. Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките. Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор. С този занаят обикаля из цяла България. Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за поддържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи. Под влиянието на Учителя Гради променя своя характер и с готовност участва във всяко общо братско начинание. Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа.

Гради отива при Каназирева в Стара Загора. Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополията. Чакат известно време, за да ги приеме митрополитът. В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на братството.

След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите и работи като домакин. След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост-Г, заедно с брат си Атанас и майка си Мария. Тя си заминава на 25 юни 1974 г. Гради живее сам труден живот, но при тежкото боледуване много приятели му помагат — носят храна, обгръщат го с голяма любов. Заминава си на 12 август 1992 г., като не се оженва.