Савка Керемедчиева

Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителя в тяхното семейство, малката 4-годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, откога те търся!" Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите. Дванадесетгодишната Савка отива на разговор при Учителя и той й дава за задача да чете Евангелието. Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя. Много е любознателна и се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която й е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления.

Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той й разрешава да отиде. Тръгва, минава през Симеоново, стига до Ел Шадай и продължава нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той й казва: „Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене." Повървяват малко и излизат на пътеката. Учителя посочва с ръка надолу и казва: „Върви оттука." Тя тръгва надолу, но след малко се обръща и поглежда назад. Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е Учителя, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.

През 1922 г. Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна."

Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид. Веднъж тя загубва зрението си и моли стенографките да я заведат до салона. Питат Учителя как да се оправи и той нарежда да се моли всеки час на денонощието с Добрата молитва, като вземе будилник, за да е точна - в продължение на една седмица. Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално.

Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща. Участва в почти всички екскурзии, които той прави, и винаги е в негова услуга. При голготата на Учителя през 1936 г. тя, заедно с няколко сестри, неотлъчно се грижи за него. През 1944 г. участва във всичките зимни екскурзии на Учителя до Симеоново. Преди заминаването на Учителя тя чувства близката раздяла и с голяма мъка се грижи за него. Понеже е свързана с германския народ, няколко дена преди капитулацията на Германия тя си заминава на 3 май 1945 г.