Гавраил Величков

Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 г. Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване. Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. През 1929 г. идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братският живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите. С препоръката на Тодор Стоименов влиза в младежкия клас. Завършва икономика и става служител в застрахователно дружество „България". Редовно посещава и свири на беседите. Той става цигулар на младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителя прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден. Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на братството. Той заявява, че неговият истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята.

На Изгрева при разговор Учителя казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и душата се изчиства от всичките си наслоявания. Така по благодат единият от разбойниците до Христа на кръста, който се разкая, отиде заедно с Него на небето." Галилей му казва, че облазява апостолите, които са, според него, много по-напреднали от нас и по-добре поставени духовно, докато ние нищо не представляваме. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Ако смятате, че няма разлика между положението на апостолите и сегашното ваше положение, това значи да отхвърляте съществуването на еволюцията. Вие сега сте няколко пъти по-напреднали, по-будни за възприемане на новото, отколкото тях.

На вечеря заедно с Учителя Галилей говори вдъхновено за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите на апостолите, от живота им и като се огледаме, ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителя му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното. Вие стоите много по-високо от тях в разбиранията си."

На Изгрева Галилей отива при Учителя, който го поглежда много строго и казва: „Твоята кръв е отровена." Галилей отговаря: „Аз не зная нищо за това, Учителю." Учителя продължава: „Ти си много скрит, каквото преживееш, с никого не го споделяш и по този начин се подпушваш. Трябва непременно да си намериш приятел, с когото да споделяш своите несгоди и мъчнотии, за да не тровиш кръвта си."

В един период от живота си Галилей и Филип Стоицев работят заедно с музиката. Аранжират песни на Учителя и така се разбират и хармонират, че сякаш единият живее в другия. По този повод Галилей пита Учителя: „Защо така хармонично работим и работата ни върви успешно? Лесно се разбираме и каквато мъчнотия единият преживява, другият я чувства болезнено." Учителя му отговаря: „Вие сега имате един общ ръководител и затова работата ви върви общо, заедно."

Гавраил Величков участва в малък братски оркестър, в който репетират песните на Учителя. В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка. Когато отиват на репетиция у тях, жената ги посреща много мило и всички ги целува наред. Галилей се оплаква на Учителя от нейното поведение, а той му казва: „Северните народи се управляват главно от ангелите и там се раждат предимно ангели. Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си и запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите.

Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?" Той им отговаря, че ще ходи на Рила, и се качва горе при Учителя, като оставя ските до стълбата. Чука на вратата, влиза при Учителя и му казва намерението си да отидат на Рила, на гости на съществата. Учителя го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителя ги избавя от смъртна опасност.

По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава. След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителя му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си.

През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителя му казва: „Ти сега ще пътуваш с германските ешелони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците."

Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня. Войникът кара бавно, но като спира вечерта, друга кола го блъсва и ранява леко в ръката. Когато се връща в София, Галилей разказва за случките, които е имал. Учителя му казва: „Забранявам ти най-строго да правиш тези неща. Нямаш право да се месиш в съдбата на хората и да я изменяш."

През 1943 г. Галилей пак е мобилизиран, но не желае да отиде запас. Отива при Учителя и му казва своето желание. Учителя му казва: „Ще отидеш." Поделението тръгва с камиони и стига до едно село, където всички се разквартируват по къщите. Галилей остава в будката на един камион, в средата на подредените паркирани камиони. Той заспива спокойно и на сутринта, когато се събужда, заедно с другарите си виждат много стъпки около камионите и разхвърляни патрони. Те отчитат грешката си, че не са оставили часови при камионите. През нощта идват партизани, които искат да хвърлят бомби върху камионите. Цяла нощ обикалят наоколо, накрая се разколебават и си отиват. След няколко дена Галилей е освободен, отива при Учителя и му разказва за случая. Учителя му отговаря: „Точно затова те изпратих там, за да спасиш тези българи."

Гавраил Величков е близък приятел със Савка Керемидчиева и активно участва във всичките братски прояви. След заминаването на Учителя той отдава силите си в постоянна работа върху музиката на Учителя. Често заедно с Филип Стоицев изнасят концерти. През останалото време усилено изучава Словото. Галилей — цигуларят на младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва. Написва много от своите светли спомени с Учителя и братския живот. Живее в София, а по-късно до хотел „Плиска", заедно със сестра си Веса. Постоянно контактува с приятелите от Изгрева и провинцията. Галилей е един от най- любознателните и послушни ученици на Учителя. Със постоянно си присъствие около него създава дълбока вътрешна връзка с Учителя и стига до вътрешно разбиране на живота, музиката и Словото. Там той влага всичките си дарби и способности. Работи неуморно за успеха на братския живот и делото. Заминава си на 3 декември 1985 г.