Донка Кънева

Донка Кънева Георгиева от Казанлък има син на име Атанас, който на 3-годишна възраст получава постоянни припадъци и като го спогоди пристъп, дълго време не може да се свести. Един ден той има 13 припадъка до обяд. Сестрата ляга да си почине и тогава вижда насън, че отива в една къща на втория етаж и застава пред една врата. Глас в нея й казва, че тук е Господ. Тя почуква, вратата се отворя и на прага застава един млад човек. Тя му казва: „Господи, излекувай детето ми, което постоянно припада." Той й отговаря, че не е Господ, а Петър Дънов и нека доведе детето си при него. Тя се събужда от видението и разказва всичко на мъжа си. По това време Донка е адвентистка и вегетарианка. Тя разпитва и научава кой е Петър Дънов. След няколко дена тръгва за София и отива при Учителя. Влиза в салона на улица „Опълченска" № 66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те й казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра." Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване. След молитвата Учителя се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си студент?" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителя се усмихва, прегръща го и казва: „Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия.

Краката на Донка са болни. Веднъж при нея идва млад непознат човек. Почуква на вратата, влиза в стаята, в която тя лежи, и я пита: „Кое е най-известното нещо във вашия род?" Тя отговаря, че Васил Левски произхожда от техния род. „Да", казва той и започва да разправя най-интимни случки от живота на Левски и някои родови тайни, които само тя знае и не са разгласявани никъде. По време на разговора я кани да излязат вън, да се поразходят и поприказват. Тя става трудно и бавно тръгва с него. Постепенно болките в краката й минават и започва свободно да се движи. Разговорът продължава върху интимния живот на Левски. Той й разказва за тайното скривалище под техния дом, за различните оръжия, които притежава и крие там, и много други работи, известни само на нея. Тя помни скривалището и няколко пъти е ходила в него. Когато го пита откъде знае такива подробности за техния род, той отговаря: „Аз съм същият Левски, който съм прероден сега в България и помня всичко от миналия си живот и затова познавам отлично рода, в който бях дошъл." След това се разделят и той отива при Учителя. В разговор прероденият Левски казва, че не иска да се жени, а иска да е свободен, както в миналия живот, защото има една особена работа, която иска да свърши. Учителя му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият. Той отива при Учителя за съдействие. Учителя му казва: „Ти в миналия си живот си изплати своята карма и сега не могат да те убият." Скоро опасността се разсейва, той остава свободен и никой не го закача повече. Това, което Учителя му предсказва, се сбъдва точно. Момчето пораства и по време на абитуриентския празник е блъснато от една тераса от третия етаж от този, когото в миналото е убил. То пада на земята и си заминава. По- късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той й разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото. Той й отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на килията и загубва съзнание. Двама души го влачат под ръка до бесилката. Той се е излъчил и нищо не помни от този последен епизод от тогавашния си живот. (64 — Разказ от Ангел Гунев)

Донка е шивачка и често услужва на приятелите. Има ясновидски дарби и около нея се събират братя и предимно сестри. Организира интензивен братски живот в Стара Загора и София. Познава почти всички възрастни братя и сестри на Изгрева и дружи с много от тях. Известна е с името Мама Донка. До края на живота си тя е при дъщеря си Тинка, която и си заминава преди нея на 17 декември 1993 г., а Донка в деня на Учителя — 27 декември 1993 г.