Кина Тахчиева

По време на ученическите ваканции учителките от братството, работещи в провинцията, се събират на Изгрева и прекарват времето заедно с Учителя. От него те приемат сили и енергии, за да продължат трудната си работа. На Изгрева идва и Кина Тахчиева от Стара Загора. В една от лекциите Учителя обяснява, че водата трябва да заври, за да умрат микробите, които са в нея, и тогава да се използва за пиене. Обикновено при Учителя ври чайник с вода и от него се прави кафе, чай или друга закуска. Накарват Кина да направи чай. Понеже приятелите бързат, тя не дочаква да заври водата, а когато зашумява, я сваля и започва да разлива по чашите. Това не остава незабелязано от Алфиери Бертоли, който й казва: „Кинче, знаеш ли как се казва „Кинче" на английски език? — „Мис Кинче" — мискинче. Всички започват да се смеят на глас, а Учителя се смее със сълзи на очи. Започва да се смее и Кина. Тя скоро поправя грешката и не я повтаря повече. Като учителка работи и прилага методите на Учителя и има много добри резултати в преподавателската си дейност с децата. Участва дейно в братския живот на групата в Стара Загора. Заедно с Георги Тахчиев ръководи детската колония в Мъглиж през 1945 и 1946 г. и дава своя ценен принос за братското дело в България. Занимава се с изучаване на Словото и понеже успява да си запази беседите, раздава на тези, които нямат. Винаги е отзивчива и готова да помага на приятелите. Почива в Стара Загора.