Теофана Савова е родена на 7 януари 1894 година. През 1914 година завършва с добър успех Народната девическа гимназия в гр. Бургас. През 1913 - 1914 година учителства в Карнобатска околия. За кратко време (1917 - 1918 г.) работи като книговодител към Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование. През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка. Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия. Богатството от знания, които приема ежедневно от Учителя, са източник на вдъхновение. Творческото наследство, което ни е оставила, нейната вяра и всеотдайност, са затрогващи. Сестра Теофана се радва на свободата, която е основен закон в духовната школа на „Изгрева". В една от тетрадките си тя е записала: „Свободата при Учителя проличава навсякъде. Всеки свободно се присъединява към някоя група, свободно влиза в разговор, свободно се проявява в обхода, в храна, в облекло."
Тя искрено вярва в доброто бъдеще на новите поколения: „Учителя често казваше: „В бъдеще децата ще знаят повече, отколкото сегашните учени."
И сега тя вижда, че хората коренно променят своето естество: „Човекът се превърна в ученик, който учи, работи и помага."
Изложените в тази книга факти и събития в своя завършен вид не би следвало да се приемат като документалистика в прекия смисъл на думата. Те обаче са достоверни, защото, макар и в романтична светлина, отразяват ежедневието и бита на хора, посветили се безрезервно на един изключително богат и поучителен духовен експеримент. Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература. Освен това те са и емоционално оцветени поради голямата й преданост към идеите на Учителя и живота на братски и сестрински отношения, който е имала години наред.
Текстовете в курсив са от Учителя, така както авторът ги е чул и записал или взаимствал от издаденото слово.
Задачата на редактора бе в значителна степен да следва основната идея и настроението в отделните разкази и по този начин да ги обедини в един завършен текст. И. Желязков
