В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки.
Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части.
Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г. Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия биологичен институт в гр. Берлин и другият е под директорството на Шпеман от Зоологическия институт в гр. Фрибург. Важно е, че научните групи на Шпеман и Манголд са дошли до същите заключения, които изнесоха Лаковски във Франция и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.
От изключителна важност е характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща – че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или че то е от динамичен характер, т.е. дължи се на действието на известни сили. Коршелт твърди, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенните лъчи на Гурвич, т.е. те се дължат на динамично действие.
2. Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес
За установяване на организационните способности на долния край (основата) на хидрата са правени ред опити от Бърт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц. Един от опитите се състои в отделяне основата на хидрата и предния ѝ орален край, като се разместват техните места. Тогава резултатът е следният: на долния край, където е била основата на хидрата, на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала. Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен.