Жадуват хора тук и в мрак живеят, живота си превърнали са в ад. В пустиня огнена се лутат и стенат, и проклинат... Не виждат ли или нехаят, че извор блика чист наблизо. Водите си в дар раздава И свише се в живота влива. А те мълчат и бавно съхнат -бедата си в извора съзират. Засипват го с пръст и кал... А той струи, живот им дава.
Въображението ми рисува движенията на гимнастическите упражнения, които ще се изпълнят на поляната над Махабур. Мислено се пренасям там и изпитвам истинска наслада, че ще взема и аз участие в изпълнението на упражненията и паневритмията. Дробовете ми се изпълват със свеж въздух, слънчеви лъчи привлича всеки хармоничен жест.
Много дни ще минат, преди пак да заема тази свята длъжност и отново да бъда майка на децата на космичната обич в братството. Защото наред с братското и сестринското, което из ден в ден завладява все повече сърца, в школата на планината чрез живот за цялото ние развиваме и майчинското чувство. Ето един нов метод за нов начин на живот, който ни даде Учителя.