СРЕЩАТА МИ С НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

След 1975 г. временно бяха забранили на Братството да летува с палатки на Рила - по това време отсядахме на хижа Рила. След тази забрана годината беше много дъждовна, но ние с група сестри отседнахме в хижата. В някои дни посрещахме изгрева и после бързо се прибирахме в хижата, заради дъжда, но имаше дни, в които изобщо не можехме да излезем. В един такъв дъждовен ден станахме и направихме тихичко молитва в стаята, където спяхме, и след това започнахме разговори. В нашата компания присъстваше само един мъж, това беше брат Николай Дойнов, който придружаваше свои близки сестри от Варна. Всички знаеха за неговите изключителни знания в областта на астрологията и за близкото му приятелство с Учителя и неговото семейство, затова се надпреварваха да му задават въпроси. Аз изчаках всички други да си зададат въпросите и накрая го попитах:

-  Мога ли и аз да ви попитам нещо?

-  Заповядайте, сестра, кажете - отговори брат Николай.

-  Искам да ми обясните как е станал случаят, в който сте се спасили от разстрел.

-  Добре, ще разкажа на всички. Вижте какво, сестра, ние бяхме едни галени момченца около Учителя. Едно чувахме, друго - не. И макар че аз си знаех моята съдба, защото съм астролог, не се вглеждах в ръцете си, а слушах само желанията си. Ето какво стана. Бяхме на екскурзия с Учителя и няколко братя и както сега вие сте седнали до раниците си около мене, така ние бяхме насядали около него. Той каза: „Нека всеки от вас каже какво желание има и аз ще ви отговоря." Учителя се обърна първо към брат Благи: „Кажи, какво искаш." - „Учителю, искам да съм духовен, много духовен!" (Казвайки тези думи, издигна ръце над главата си, като за молитва.) - „Ти за мене си духовен, но щом искаш, още по-духовен ще станеш" - отвърна Учителя. До Благи седеше издателят на книгите на Бялото Братство, той каза: „Аз пък искам да ми се разрасне печатницата и да мога да издавам всичките книги, които излизат за печат." - „Ще имаш това, което искаш, и друга печатница ще имаш, но ще дойде ден, когато всичко ще отлети и накрая ще си продадеш и часовника, който носиш на ръката, за да задоволиш глада си."

Третият брат бил Николай, Учителя го попитал: „Ти, Николай, какво е желанието ти?". - „Искам, Учителю, пари, пари, много пари!" ( Като казвал това, издигнал ръце високо над главата си.)

Аз казах: „И Крез да станете."

Николай ми отговори: „И това ли ви казаха? Да, вярно е, станах богат - 9 милиона имах, купувах места във Варна, във Витоша, в Искърското дефиле. Ами млади бяхме, сестра, и хвърчахме... Но като дойде 9-ти септември 1944 година, първо ни взеха всичките пари, после ни вкараха в затворите. Един ден ни изкараха с два камиона от затвора, всички бяхме вързани по двойки с вериги, аз бях във втория камион. Заведоха ни на едно място, където да ни разстрелят, застреляха всички затворници от първия камион. От нашия камион свалиха първите двама и ги застреляха, следващата двойка бяхме аз и друг затворник. В този момент обърнах поглед към небето и казах: „Моля те, Учителю, спаси ме!" Точно свърших молитвата - пристигна полицейски мотор с голяма скорост и мотоциклетистът нареди: „Спрете, дотук! Няма да разстрелвате повече затворници!" Заповядаха ни да се качим пак в камиона и ни върнаха обратно, по-късно ни разпределиха по лагерите."

Следващият брат до мене попита Учителя: „Искам да знам кога ще си замина." - „Можеш ли да издържиш, ако ти кажа?". - попита Учителя. „Мога, какъвто и да е отговорът, ще издържа" - каза братът. „Щом е така, след два дена ще си заминеш" - отговори Учителя. Този брат нищо не каза, но преживя новината тежко и наистина след два дена си замина. А следващият брат каза: „Учителю, аз не искам нищо да знам, каквото има да ми се случва, не искам да го знам предварително."

Това ни разказа брат Николай Дойнов и след това сменихме темата и попяхме.