ЦИГАНИТЕ

Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на Темелко и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото той е зает и ще обядва, та да дойде по-късно след обяд. Аз говоря на висок глас и Учителя чул разговора ни на вратата, та излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин да влиза при Учителя - и това видях. Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него!" Поднесох и на двамата яденето, както трябва, и се отдалечих. Като мина половин час, влязох да прибера чиниите. Учителя се обърна към мене: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека." Аз тръгнах, но бях недоволна, както от Учителя, така и от госта, като си мислех, че хем го нахрани, хем и пари ще му даде. Донесох аз парите, Учителя му ги даде, че стана и най-учтиво го изпрати.

С това искаше да ми покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда, а циганинът беше един такъв човек.