КОПРИВА ЗА ОБЯД

Един ден трябваше да готвим спанак в братския стол на Изгрева, така бяхме решили. Предадохме поръчката на онзи брат, който беше закупчик на стола. Той тръгна към пазара в града, за да изпълни поръчката. След известно време той се върна при нас и ни съобщи, че на пазара спанак не е имало.

В това време Учителя минава покрай кухнята, Йорданка го вижда и го пита какво да готвят, като не е намерен спанак. - „Рекох, дайте на онзи брат 15 лева, за да закупи с тях коприва." Посоченото лице бе брат Гради Минчев. Предадоха му поръчката на Учителя и парите и той тръгна да я изпълни. Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето?". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея?". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си."

Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне!" А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!