Съвременната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят. Нещо повече, тя даже е встъпила в областта на неизследвани светове. И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост.
Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото.
Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56.
Че наистина психичното оказва влияние върху органическите системи и върху физиологичните процеси, се доказва с множество опити. Д-р Фокашон привежда в хипнотичен сън един човек и като написва с молив върху ръката му няколко думи, му казва, че като се пробуди в еди-колко си часа, на мястото на написаното ще бликне кръв. В уречения час се случва точно това. При следващия опит той залепва на ръката на хипнотизирания обикновена лепкава хартия, но заявява, че това е пластир-везикатор, и че следобед в еди-колко си часа на това място ще се появи мехур, пълен с вода. Думите на доктора се реализират. Накрая той залепва истински пластир-везикатор, но заявява, че това е обикновена хартия и няма защо да произвежда никакво действие. И наистина, след излизането от хипнозата не се появяват мехури с вода, характерни за този пластир.
Учените се натъкват на множество факти, с които установяват в организма сили и способности, за които доскоро дори не се подозираше. Нека споменем за радиестезията (багетизъм). Срещат се хора, които имат силно развита сензитивност и могат с лескова или металическа вилка да открият подземни води, руди, метали, изгубени вещи. Нещо повече, чрез радиестезия може да се определи дълбочината, количеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Наблюдавал съм как един сензитив откри златен пръстен, скрит в тревата на една полянка. Той кръстоса поляната в няколко направления и когато бе над пръстена, металическата вилка почна да се движи в ръцете му, и то с такава сила, че околните не можеха да спрат нейните движения. Подобни факти потвърждават, че в човека са складирани неизвестни досега за науката сили. И те трябва да бъдат изследвани, тъй като откриват пред нас нови хоризонти към света на невидимото.
И множество изследвания от друг характер хвърлят светлина върху естеството на тези скрити сили. В това отношение е интересен опитът на Жорж Лаковски с пеперуда от семейството на сатурнидите, или пауновите очи, което включва едни от най-едрите представители на пеперудите въобще. Повечето видове „Пауново око“ имат двойногребенести антенки, които изпълняват и обонятелни функции. Чрез отделянето от женската на полови аромати мъжкият е в състояние да я открие от няколко километра разстояние. Ентомологът Жан-Хенри Фабр допуща, че това става чрез обонянието – поради свойствения мирис на женската форма. Обаче Лаковски умъртвява женската с висока температура, при което миризмата се запазва, но мъжката престава да намира местонахождението ѝ, защото тя е мъртва и е престанала да изпуша радиации, които спомагат за ориентацията. Подобни опити са правени с множество други видове животни и се установява, че живият организъм има радиации, че приема и изпуща биотокове.
Ученият Каан изследва лъчите, които изпущат мозъкът, сърцето, черният и белият дроб. Оказва се, че най-много лъчи изпуща мозъкът; сърцето и черният дроб изпущат еднакво, а белият дроб – в някои случаи по-малко, а в други – повече от мозъка.
Женевският химик Циглер регистрира биолъчение в растението росянка и нарича това явление зоизитет. После отъждествява тези биолъчения с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Александър Гурвич?
Д-р Гастон Дюрвил, след като държи ръката си над някои растения, ускорява растежа им. Същите опити са правени и от Манен, и от Гравие. Забележителен факт е, че здравето на експериментатора има влияние върху резултата на опита.
И гореспоменатият опит на д-р Гастон Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит, при който индукторът са човешките пръсти, а детекторът – съответното растение? Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват. В един египетски папирус, открит от немския египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“
Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и от по-далечно разстояние.
Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час. След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната.
Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята.
Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча. Намирайки се в тъмна стая, той изисква усилено мислене у изследвания – тогава плочата светва и когато силната концентрирана мисъл бива преустановена, плочата изгубва светлината си. За да контролира опита, той изисква от изследвания да не съобщава в кои моменти съсредоточава мисълта си и в кои я отпуща – така установява синхрон между концентрирането и светлинния ефект. Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че такива видения се обясняват с халюцинации, с подсъзнателни желания и самовнушения. Обаче опитите, които цитираме, са от такъв характер, че изключват всяко предположение на халюцинация или подсъзнателни самовнушения. Взетите контролни мерки изключват субективен елемент в резултатите. Някои от опитите, например тези на Барет и д-р Котик, са видоизменявани по такъв начин, за да се изключи всяко предположение в телепатия.
Същите предпазни мерки за изключване на всяко телепатично предаване са взети и от д-р Шарпиньон, който привежда в магнетичен сън съответния човек, подложен на изследване, и то в такава дълбока фаза, че у него се развива способност да вижда лъчи, невидими за обикновеното око. Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три. Посочена е безпогрешно чашата, пълна със светлина, намагнетизирана без неговото знание. За да се избегне предположението за телепатично предаване, докторът нарежда да разместват магнетизираната чаша с други, така че и самият той да не знае коя е тя, а изследваният всякога не допуска грешка. Д-р Шарпиньон прави и аналогични опити с четири железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само една от тях е магнитна. Лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци и дори да я разместват, то я открива. Интересно е, че ако се постави непрозрачен предмет между лицето и пръчките, то отново вижда одичните пламъци, но малко по-мъчно.
Д-р Ферул, когато привежда една жена в дълбок магнетичен сън, констатира наличието на нова дарба – възможността да се познае какво се случва на далечно разстояние. Веднъж, чакайки гости от друг град, като позакъснели, той попитва за информация жената, която е в магнетичен сън. Тя съобщава, че файтонът се е преобърнал, че един от пътниците е наранен в рамото и при кръста и му оказват медицинска помощ – всичко от споменатото се потвърждава.
Д-р Гастон Дюрвил представя на лице, подложено в магнетичен сън, затворен плик, който съдържа две жълтици и една банкнота, и то съвсем вярно посочва описаното съдържание. Подобни опити са правени от д-р Ханс Бендер60 в Психологическия институт при Бонския университет. На сензитива се представят много пликове, които съдържат написани буквени знаци. Пликовете са непрозрачни и за избягване на всяка възможност за телепатия те са разбърквани многократно, така че и експериментаторите не знаят съдържанието им. Отговорите на субекта се записват номерирани, като същият номер се надписва и над посочения плик. Опитът дава положителен резултат – буквите са вярно разпознати и с това д-р Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърджава ясновидската способност, и то независимо от всяка телепатия.
Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика.
Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта.
От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие. И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.
Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и т.н.
