От къде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева аз не знам. Знае само
онзи, който го докара. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа
на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго вре-
ме с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Хо-
деше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, къ-
дето не го познаваха. Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение.
По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук
човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на ня-
кои общи братски снимки застанал все в страни позира стойката на Учите-
ля. Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е
заснет също отстрани и се явява като двойник на Учителя. А като се вгледаш
с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек.
Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той
Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военни-
те и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация
в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още по-
вече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Виж-
те г-н Дънов колко е прост!" Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учите-
ля и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи,
който е приел образа на Бога и кощунства с Него?" Учителят я изглежда и
казва: „Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при
строгст определено време." Сестрата не останала доволна от отговора, но ня-
мало какво да прави. Отишла си, но твърдо решила, че трябва да го дочака в
скоро време.
Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през го-
рата. Не щеш ли там са отседнали войници. По онова време на войниците че-
тяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царст-
вото са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали
имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на глава-
та си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дъ-
нов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството!" Всички ска-
чат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв
бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват до-
волни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Из-
грева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните.
Ближе ги и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. „Какво ти е
брат Савов?" „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от
бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божи-
ето възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради
него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му по-
бой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си.
Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя:
„Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата,
да си острижеш косата и да заприличаш на човек?" „Не мога сестра, такава
ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Са-
вов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си бли-
же раните като пребито псе.
Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото.
Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на
Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се
обявил, че той е вече Учител. А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо-
анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос-
вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор!" Сест-
рата не можеше да разбере какво е искал да каже Михаил. Дойде при мене и
ми разказа. Аз нямаше какво да кажа освен следното: „Този опит да се ими-
тира образа на Учителя бе правен по Негово време, след това дойде време да
се прави от други и ще дойде такова време когато и трети ще Го имитират, за-
щото Духът на Заблуждението ги управлява."
И на вас няма да ви се размине подобно нещо. Да знаете как се е раз-
решил този случай по времето на Учителя.
