Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в Природата, тъй като тя е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили.
Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие.
Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години.
Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде – по-разреден. С такова разнообразие са и психичните сили, които изпълват пространството.
Слънчевата система се движи към далечни съзвездия. И естествено е, че в своя път в междузвездния свят среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство. По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха.
Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка. Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери.
Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.
И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет.
Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа.
Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа.
Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество.
Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.