ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО

Материалистите признават на материята атрибут на вечност. Идеалистите като Кант и Хегел допускат, че духът е вечен и безкраен.

Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието.

Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството па познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух-имат допир в безкрайността.

Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва, абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи."

Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало.

Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.