Любовта ни да бъде незнайна. Обичаш някого; обичай го – Любовта не прави зло никому. Ще обичате някого, без да му кажете, че го обичате. Бъди носител на Божията Любов и не се бой, не се плаши от последствията. Не казвай това на хората, нека сами да усетят, че носиш Любов. Ако дойде някой гладен при мен, ще го задоволя. Светията колко е работил, за да дойде до това състояние! Трябва да се вниква все повече и повече в дълбочините на Битието.
Вие знаете, че някой ви обича, но пак го побутвате: „Кажи, обичаш ли ме?“ Като ви каже, че ви обича, с това любовта не се усилва, напротив – остава наполовина, защото много мъчно се произнасят думите „обичам те“. И когато изговориш тези думи, то наполовина силата ти отива там и тогава силата на Обичта се намалява и даже съвсем се губи. Отива си Ангелът на Любовта. Когато един човек почне да се изявява пред теб, че много те обича, най-после свършва с малко, понеже нищо повече не може да даде от това, което ти е казал, и свършва с нищо; това е инволюция в Любовта. А в истинската Любов чувстваш, че най-напред твоята любов към някого е много малка, нищожна и не я изказваш, но тя расте, увеличава се, докато я проявиш един ден в нейната пълнота и сила. Така отиваш към Великата любов, която е реална; това е еволюция в Любовта. Когато попиташ: „Обичаш ли ме?“, ще се родят три противоречия. Ако приятелят ти каже, че те обича, ти искаш да знаеш колко те обича – много или малко. И ако ти каже, че най-много теб обича, в теб ще се роди съмнение. А ако той не изпълни някое твое желание, тогава ще кажеш: „Видя ли, значи не ме обичаш!“
Аз наричам Любов следното: влизаш в къща, в която има изобилна трапеза, всичко е сложено, искаш да ти свирят и се разнася музика, но никого не виждаш. В градината има плодове, цветя, слънчицето грее, но никого не виждаш. Всичко, що желаеш, го има, но никого не виждаш.