Бог в Своето битие е Дух.
Духът е изявление на Бога. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е
начало на всички неща.
Казано е: “В начало бе Словото.” Словото – това е първото проявление на Любовта в
материалния свят. А Любовта – това е първият плод на Духа.
Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на
началото на всички неща.
Ето защо първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой
път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до
Истината. И най-после – до Божествения Дух.
Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината,
не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
И това Слово говори: “Духът е онова, което дава Живот.” Живот има, защото има Дух.
Духът е внесъл Живота. Истински Живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото
има живот, който не произтича от Духа.
Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В
него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки
недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно Живот. Той крие в Себе Си
всички първични форми, в които Животът се проявява. А под първични форми се
подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е
написан лист от великата книга на Живота.
Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и
множество – това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си
полюс до другия. Затова казвам: един е Духът, много са духовете. Духовете – това са
дихания, родени от едното Дихание.
В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото Му разнообразие. И величието на
Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на
видимите светове и разкрива какво е Бог.
Бог слиза при нас, като изпраща Духа Си, както Слънцето изпраща светлината си.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи Своите блага, доброволно, без да Му
искаме това и без Той да иска каквато и да било отплата от нас.
Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са
съзнавали това. Те са определяли тази разумна Сила, която изтича от Бога и се проявява в
света по различни начини; наричали са я с най-различни имена – първична субстанция,
първична енергия, закони на Природата и прочее.
Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към онази велика енергия в света,
която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за
да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго,
освен мировото движение на Духа при прилагане на един общ космичен план.
Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят Той е невидим, но от
гледище на Божествения свят Той е така обективен, както тялото във физическия свят и както
душата в Духовния свят.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-
великите плодове в Живота. Тези плодове са:
Любов, Радост, Мир;
дълготърпение, благост, милосърдие;
вяра, кротост, въздържание.
Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен,
Ангелски и човешки.
Любов, Радост, Мир – това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, Радостта –
майката, Мирът – тяхното дете.
В триъгълника на Ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта – майката, а
милосърдието – детето. Придобийте тези качества, и вие ще бъдете между Ангелите!
В третия триъгълник вярата – това е бащата, кротостта – майката, въздържанието –
детето. Придобийте тези качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете
между светиите!
За да разбере човек какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само
душата има пряко общение с Духа. Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за
Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето,
такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва
свещен трепет пред Божия Дух, защото Животът и растенето ¢ зависят от него.
Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми.
Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и
Дух. Тогава Вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум
той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.
Едно помнете: първичното в човека – това е неговият Дух. Първата проява на човека е
проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието.
Душата – това са възможностите на Духа.
Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато
Божественият Дух слезе в Духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това
отново възлиза към Бога.
В това слизане и възлизане, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от
които се пораждат три стремежа.
Първият стремеж на Духа е стремеж към Живота.
Вторият стремеж на Духа е стремеж към Знание.
Третият стремеж на Духа е стремеж към Свобода.
Човешкият Дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и
развитие. Душата е съкровищница на човешкия Дух. Тя носи всичко онова, което той е
придобил от незапомнени времена до днес.
Човешкият Дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства,
всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от
човешкия Дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с
всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия Дух.
И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, Духът на човека
взема участие заедно с Духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии,
всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия Дух. Той оперира
свободно с материята – може да я сгъстява, да я разрежда, да я моделира. Така например,
когато Духът иска да намали трептенията на светлината, Той сгъстява материята около
Себе Си.
Материята постоянно заставя Духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани.
Духът създава формите, а материята индивидуализира Духа. И това, което наричаме борба
между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с
Живот, то е стремеж на последния да я направи по-пластична и по-податлива на Неговата
творческа работа.
Човек търси в живота щастие, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият
само от Духа. Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички
дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността.
Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава
подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и
започва да се разработва. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се
прояснява, противоречията изчезват и той започва да вижда ясно.
Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да
бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към
слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука
силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще
измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и
да го вършите съзнателно.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни
работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, Той му
заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни.
Когато Духът проникне в човека, Той непременно ще се прояви. Няма сила в света,
която може да попречи на Духа да се прояви. Но без Чистота, човешкият Дух не може да се
прояви в силата си.
Слушай Духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на Земята.
Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия Дух. Ала човешкият
Дух седи над всяка наука. Ето защо не се кланяй на онова, което човешкият Дух е създал,
което ти си създал.
Почитай Духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията
воля! Защото човешкият Дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е
научил от Бога.
Искаш ли да вървиш в пътя на Истината, дай свобода на Духа у себе си! Остави Той
да те ръководи и упътва. Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, което ти
вършиш.
И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата Слънчева система е навлязла
в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново
съчетание със Слънцето. Ние влизаме в досег с една девствена материя и които са готови,
ще възприемат Новия живот, който се крие в нея, и ще възкръснат. Които не са готови, ще
чакат да бъдат подети в бъдеще от една нова вълна.
Приготви се за идването на Духа!
И не забравяй, че когато Духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да се отвори.
Когато Духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.
Не отваряй вратата преди Духът да е дошъл! Не затваряй вратата преди Духът да е
влязъл!
Работи там, където Духът работи!
