ДА СЕ ИЗУЧАТ СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ
Сестра К. даде братски обяд в дома на сестра Я., на който се повдигнаха някои въпроси. Записах няколко реда от мислите на Учителя:
Вие сте забравили онова Божествено състояние, което сте преживели преди десет хиляди години. В душата е онзи светъл връх, но кога ще си го спомните в земния сън? Днес хората са заровени в материята и от Горното небе, като ги разравят, по някой път чуват шум. Преди грехопадението Земята е била величествена и красива. Тя пак ще придобие своя първообраз и вие ще бъдете свидетели – всичко ще видите.
Най-красивото място за живеене е Слънцето. Там климатът е равномерен, смекчен. Адептите от първа степен могат да го посещават. Като възкръснете, и вие ще имате един билет до Слънцето. Трябва да се изучи небесният език, този Божествен език, който човек е забравил. Като изучаваме свещените книги, виждаме каква връзка е имало между Небето и Земята, но впоследствие са се изменили условията. Животът на Слънцето и днес е познат за някои хора, но не им се позволява да говорят.
Заминалите отвъд много работят, те помагат и вземат живо участие в живота на Земята. Половината от нашия живот е все живот на съществата, които живеят в другия свят. Някои от тях са напреднали, а други – не.
