Таблиците и тяхната употреба
Като имаме на разположение горните данни, взимаме една таблица на геоцентричните дължини на планетите и намираме в тях годината, за която ще правим хороскоп.
Има няколко вида такива таблици, които са специално приспособени за астрологична работа. Най-популярни са ефемеридите на Рафаел за планетните положения, които се издават всяка година в Лондон. В тях положенията на планетите са дадени за всеки ден на обяд - 12 часа. Освен таблиците за планетните положения към тях са прибавени и ред други таблици, между които най-важен е отделът за планетните аспекти през цялата година. Най-накрая са дадени три таблици за домовете за три различни ширини - за 51°32' N северна ширина, което отговаря на Лондон и на всички страни, които имат приблизително същата ширина; за 53°85' N северна ширина, което отговаря на Ливърпул и всички градове, намиращи се приблизително на същия паралел, и най-после - за 40°32' N северна ширина, която отговаря на Ню Йорк и всички селища, лежащи приблизително на същия паралел. Понеже и в България се намираме приблизително на този паралел, ние си служим с тези таблици за изчисление на домовете или - казано с други думи - за ориентиране на зодиака, тоест да определим кой знак на кое място да поставим.
Други подобни таблици, с които си служим, са тези на Пол Фламбарт - издание на Шакорнак, Париж, които обхващат период от повече от 100 години. В тях са дадени положенията на планетите от 1801 до 1939 година. Новото издание на тези таблици обхваща периода от 1850 до 1950 година. В тях положенията на планетите са дадени през десет дни, например дадено е положението на планетите на 1-ви след това на 10-ти, на 20-ти, на 30-ти. Когато търсим дата, която се намира между две дадени дати, за да намерим положението на планетите на тази дата, изваждаме положенията на известните дати и получаваме колко изминава известна планета. Умножаваме получения резултат по дните, на които отстои датата, за която търсим положението на планетите, от една от датите, чието положение е известно. За да стане по-ясно това, ще дам един конкретен пример. Да кажем, че на 1 януари 1937 г. Слънцето се намира на 10°40' в Козирог, или на 280°40' по еклиптиката, а на 10 януари се намира на 19°40' в Козирог, или на 289°40‘ по еклиптиката. А на нас, да кажем, ни трябва да намерим положението на Слънцето за 4 януари. За целта правим следното пресмятане:
на 10.1. - Слънцето е на 289°40'
на 1.1. - Слънцето е на 280°40'
Изваждаме по-малката цифра от по-голямата и получаваме 9 градуса - значи за 10 дни Слънцето изминава 10 градуса, или 540 минути по еклиптиката. Като разделим 540 на 10, получаваме 54 минути. Значи за един ден Слънцето изминава 54 минути, а от 1-и до 4-и имаме три дни и като умножим 54 по 3, получаваме 162 минути, които се равняват на 2°42' - толкова изминава Слънцето за 3 дни. Тези 2°42' прибавяме към положението за 1 януари, следователно имаме 280°40' + 2°40' = 283°20'. Това е положението на Слънцето за 4 януари.
Има също така и немски таблици, които обхващат един период от 100 години и понеже е дадено положението на планетите за всеки ден, те са много обемисти и скъпи. Положенията на планетите в една част от тях са дадени за 12 ч. полунощ, а в други - за 12 ч. на обяд, докато във френските и английските таблици положенията са дадени само за 12 ч. на обяд.
