Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени мисли.
Обикновените мисли заравят ценните неща. Какво става с една
книга, която не се отваря? – Щом не се чете, книгата се покрива с
прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум:
ако човек не мисли, умът му прашасва. Ако не чувства, сърцето
му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, който внася
известно наслояване в човешкия ум и сърце. Така са прашасали
цели култури, докато са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и сърцето, човек трябва да търси спасение. Само Божествените
чувства и мисли могат да го спасят.