Неоплатонизмът се развива в Александрия под влияние на работите на Филон Александрийски, който изследвал древните свещени писания, като алегорични - зад външния разказ той намирал по-дълбоко съдържание. Същото си личи и в кабали стичната книга "Зофар", откъдето вероятно изхожда. Един от първите неоплатоници е Амониус Сакус, който бил посветен в древните мистерии, не само египетски, но и индуски, еврейски, гръцки и от целия древен свят, като се стремят да открият и в християнството елементите на мистериите.
След Амониус Сакус знаменит неоплатоник е Плотин, роден през 205 година, умрял към 270 година. Той бил ученик на Амониус, а по-късно става ученик на Профирий. Неговото съчинение се счита като продължение на платоновите съчинения. Плотин бил посветен в мистериите. Казват, че бил усвоил науката за чудесата и неговото съчинение е лишено от теургия и езотеризъм, отколкото съчиненията на другите неоплатоници.
Неоплатониците изхождат от Платон, затова са наречени неоплатоници. Славното съчинение на Плотин носи името "Енеади" или "Девятки". В една част от него той се занимава с науката за числата, а в другата с метапсихозата.
Друг виден неоплатоник е Порфилий, роден в 293 година и умрял в 305 година. (Забележка - да се направи справка за годината, не се чете стр234) Той е ученик на Плотин и един от най-славните представители на неоплатоническата школа. Той не се придържа постоянно като своя учител в областта на чистата философия. Той предпочитал мистичната теургия, която го вдъхновила да напише книгата "За въздържанието", а също един коментар върху категориите на Аристотел. Това го направил знаменит през Средните векове. Малкият му труд "Пещерата на нимфите", биографията на Плотин и биографията на Питагор очертават физиономията на мисълта му. Той се опълчил против известни мнения на християнството, което се било отклонило от гностично-мистичното разбиране, поддържано от апостол Павел и неговия ученик Диони-сий Аеропагит и постепенно станало рационалистично, забравяйки първоначалния езотеризъм. който стоял в основата. На Профилий се дължи описанието по твърде точен начин на явленията на истъпленията.
Друг виден неоплатоник е Ямблих, роден в 283 година и умрял в 333 година. Той е ученик на Профилий и довел теургичната наука до една точка, която не е била надмината. Най-важното негово съчинение е "За мистериите". Той е бил надарен с дарбата на чудотворството. Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със светъл ореол. От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни.
Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят. Това естанало под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, който събудил интерес и към древните мистерии, в които духът се проявявал. Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието. Понеже за тях говорих в първия том, затова сега само споменавам за пълнота на изложението.
В една руска философска енциклопедия дават известни сведения за неоплатонизма, които са интересни, затова ще ги предам накратко:
"Неоплатониците се стремят да систематизират разхвърлените елементи на философията на Платон с добавка към тях на учението на Аристотел, доколкото то не противоречи на Платон, но го развива по-нататък.
Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум, Душа със свеждането и до степента на космология. За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното.
Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя.
Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос.
Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би-
тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята.
Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка.
Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата.
Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената. Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин.
Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация.
Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда.
Учението на неоплатониците оказва голямо влияние и върху византийската философия, особено в 4 век, благодарение на деятелността на така наречената кападокийска школа, начело с Василий Велики и Григорий Богослов. Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век. Също и исихастите са една разновидност на неоплатонизма.
Също така неоплатонизмът е указал голямо влияние и върху западната философия. Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте.
Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни.
В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в немските идеалистични философи като Шелинг, Хегел, Фихте и други. Под същото влияние е и Беркли в Англия. В Русия под влиянието на неоплатонизма са работили Владимир Салавьов, Вулгаков и други.
Такова е огромното влияние на неоплатонизма върху развитието на западноевропейската мисъл".
