11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ

"Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа." /1;11-12/.

"А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/.

"Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/.

"(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/.

"Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/.

Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът?" /4;21/.

"Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/.

"И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка."/4;24-26/.

"Защото ние чрез Духа ожидаме оправдание чрез вярата, за което и се надяваме." /5;5/.

"Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/.

"Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в рая: "Да обичаш ближния си като себе си." /5;13-14/.

"Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате." /5;17/.

"Но ако се водите от Духа, не сте под закон." /5;18/.

"А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/.

"А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." /5;22-23/.

"А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й." /5;24/.

"Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим." /5;25/.

"Да не ставаме тщестлавни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг."/5;26/.

"Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен." /6;1/.

"Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон." /6;2/.

"Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си." /6;3/.

"Но всеки нека изпитва своята работа и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго." /6;4/.

"А тоя, който се поучава в Божието Слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи." /6;6/.

"Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще да пожъне." /6;7/.

"Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот." /6;8/.

"Да не ни дотегнува да вършим добро; защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем."/6;9/.

"И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." /6;10/.