8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
С Тайната, или по-право с последната вечеря на Христа с учениците, ние навлизаме в сърцето на Голготската Мистерия, навлизаме в
сърцето на мисията на Христа. В началото на 14-та глава се разказва, че Христос е в къщата на Симон прокажения. На трапезата идва една жена и носи съд с миро от чист и скъпоценен нар. Тя счупва съда и излива мирото върху главата на Христа и Юда протестира, защото това миро можело да се продаде за триста динара, които да се дадат на сиромасите. Но Христос му отговаря: "Оставете я, защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение".
Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата. Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране.
Учениците, които Христос беше избрал и на които беше поверил едно по-високо разбиране за Битието и Живота, трябваше да имат най-високо разбиране за мисията на Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им изнася какво е състоянието на душите в Космоса. Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа и жената и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори.
Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене!".
Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов. В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение.
"И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Що искаш да ти сторя? И слепият Му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа и тръгна подир Него по пътя." (10,46-52)
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине Давидов". А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си?" И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света.
Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони?"
"Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието. Защото, когато дойдоха двамата ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате. Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен?" (11,38). Първо учениците обещават това. Че Христос изисква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво би могло да се случи сега? - Биха могли да се случат две неща: Едното би било, че избраните ученици действително биха могли да преминат през това, което бе извършено като Голготска Тайна, че връзката между учениците и Христа би се запазила до Голготската Мистерия. Това би било едното, което би могло да се случи. Но че не стана това, а другото, ние виждаме особено ясно в Евангелието на Марко. Когато хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него, преди петелът да е пропял два пъти. Това е описано по отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос?"
"Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа. Тази душа можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота? Пред този въпрос е изправена самата душа на Христа. Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици. И затова Го обзема страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота? Може ли някой да повярва, че на Маслинената гора пот от кръв бе избила по челото Му поради наближаване на събитието на Голгота? Това би значело да нямаме никаква представа за Тайната на Голгота, за характера и разбирането на Христа, Който знаеше, че трябва да мине през Голгота. Това е богословско разбиране, но то е безсмислено. Тогава защо се натъжава Христос? Той трепери първо пред това: ще издържат ли тези, които взех със Себе Си в този момент, когато трябваше да се реши дали в душите си те искат да дойдат с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно с Мене всичко до кръста? Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста.
Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране".
"А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие.
Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид".
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи.
Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене!"
Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов". Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
"И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. И той хвърли дрехата си и дойде при Исус. И Исус му казва: Що искаш да сторя? Слепият му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси. И тутакси прогледна и последва Исус в пътя". (10,45-52)
"Това значи: само вяра изискваше Исус. Не трябва ли да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието разказва, е поставено и това изцеление на един сляп? Защо разказът за това изцеление стои така изолирано там? Хората би трябвало да научат нещо от композиционната форма на Евангелието. Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе, сине Давидов!". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..."
По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3)
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син?" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
"Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо? Той действа така, че показва по един превъзходен начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на света, като казва " Първите ще бъдат последни и последните - първи". Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо. А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез предателството на Юда и човек остава с впечатление, че това хващане твърде много прилича на истински крамол. Има нещо потресаващо на това място.
"А предателят бе уговорил с тях знак и бе казал: когото целуна, Той е, Него хванете и Го заведете под строга охрана. И като дойде приближи се до Него и каза: Учителю! И Го целуна. А те сложиха ръка на Него и Го хванаха. Но един от тези, които бяха с Него, извади нож и удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. И отговори Исус, и им рече: Излязохте като срещу разбойник с ножове и сопи, за да Ме хванете. Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. Но трябва да се изпълнят Писанията". (14,44-49)
"Как е станало това, че първо не Го хващат, когато е бил всред тях в храма и след това търсят основания, за да Го хванат като разбойник? Можем да разберем какво се е случило, само когато обхванем с поглед нещата в техните окултни основи. Аз вече обърнах внимание на това, как Евангелието на Марко ясно показва, че в това, което се разкрива, се крият окултни, духовни факти; но те са описани така, че са примесени с чисто физически факти. И ясно ни се обръща внимание, че в Своето действие Христос не е ограничен само в отделната личност на Исус от Назарет, но Той се излъчва и така действа върху учениците, като им се явява вън от физическото тяло по морето и отива при тях. Така намирайки се вън от физическото тяло, докато това тяло се намира тук или там, Той можа да посади в душите на учениците всичко, което действаше и което излъчваше като импулс, като Дух. В Евангелието на Марко особено ясно се обръща внимание на това, как Той проповядва и учи в излъчено състояние, намиращ се вън от физическото тяло. Той живее в душите. Душите не разбират това, но те се вживяват в него; Той е земен и свръхземен, в индивидуалността на Христа и в народа. Навсякъде Христос е свързан с една простираща се надалеч действаща аура. Тази действаща аура беше налице чрез това, че Той беше свързан с хората, които бе избрал. И тя беше налице дотогава, докато Той беше свързан с тях".
Сега ще предам описанието на Евангелието за Тайната Вечеря и за Гетсимания, и след това ще продължа обясненията на Щайнер върху тях. От 12-ти стих на 14-та глава нататък е казано: "А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертвите за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем да приготвим да ядеш пасхата? И Той изпраща двама от учениците Си и им казва: Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с вода, вървете подир него. Гдето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасха с учениците Си. И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова, там ни пригответе. И тъй учениците излязоха и дойдоха в града. И намериха, както им беше казал и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите".
Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но тялото е немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали и не знаеха що да отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е. Дойде часът. Ето Човешкият Син се предава в ръцете на грешните. Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава".
Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва. Но те спят, тяхното съзнание не е будно и даже след залавянето Му се разбягват.
"И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво".
След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота. През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа. Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм. И ще видите Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци".
Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните ученици не проявиха никакво разбиране. Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет. Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със Сина Человечески. Това прави едно потресаващо впечатление. И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на кръста? - Сина Человечески".
"И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот. Той се оттегли и остана Синът Человечески, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс".
В една от беседите на осма серия, Учителят разглежда доста обширно този въпрос, който е един от най-дълбоките въпроси в човешкото развитие и дава обилно светлина. Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет. И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
"Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко.
Но как стои въпросът с младия Космически елемент? Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос. Той стои пред тях като един престъпник и онези, които трябваше да го разберат, избягаха. "И всички Го изоставиха и избягаха" - се казва в 50-ти стих на 15-та глава. По-нататък, в 51вистих е казано: "И следваше Го някой си момък, който носеше тънка ленена дреха на голото тяло и те го хванаха, а той остави дрехата си в ръцете им и избяга гол".
Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони-телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва? Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със Сина Человечески. 51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус".
"15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си?" А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне един разбойник и убиец, а Исус да разпъне. Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от тръни, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво. По пътя за Голгота срещат Симон Киринееца и го натоварват да носи кръста. "А беше третият час, когато Го разпънаха и надпис беше надписан, който гласеше: Исус, юдейски Цар. И целият народ, и първенците Го хулеха и се подиграваха, и казваха: Другите избавил, пък Себе Си не може да избави. Христос, Израилевият Цар нека слезе сега от кръста, за да видим и повярваме. Един от разпънатите разбойници Го ругаеше". "А на шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани" , което значи Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?... и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина.
"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти. След това имаме един космичен процес, когато Логосът е разпънат на Кръста на материята и от двете Му страни два други космически духа, които са представители на материята, господари на материалния свят, а Логосът е Господар на духовния свят. Най-после това е един мистичен процес, който се разиграва във всяка човешка душа на определена степен на развитие.
"И като Го разпънаха, разделиха дрехите Му и хвърлиха жребие за тях". Това е исторически факт. В космично отношение дрехата на Логоса е цялата Земя, която хората разделят на части, отделни държави, области и прочие.
"А в шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час". Това е едно историческо явление, за което свидетелства между другото Дионисий Аеропагит, който е бил един египетски посветен, и като вижда тази тъмнина да обхваща Земята, си казал: " Това е признак, че въплътеният Бог много страда в материята, минава през големи страдания". Впоследствие той се среща с апостол Павел и става ученик на Христа. Както знаем от Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя.
"И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" Душата на Исуса, която е както видяхме душата на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
"И като издаде силен глас издъхна. И завесата на храма се раздра на две отгоре до долу". Това е завесата, която до това време е скривала Тайните на Посвещението от широките народни маси. Но сега, когато тези Тайни са изнесени на историческата сцена, тази завеса е вече излишна. Тя се разкъсва," защото не остава вече нищо скрито, нищо тайно.
