3.15. Изцелението на слепия
Като дохождат във Витсаида, довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. "И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръка и го попита: Виждаш ли нещо? И той като подигна очи, казва: Виждам човеците като дървета, които ходят. После пак положи ръцете на очите му и той втренчи очите си и оздраве, и виждаше всичко ясно". Тук пак виждаме, че Христос излекува слепия чрез допиране до очите му. Хваща го за ръка и полага ръката Си на очите му и той почва да вижда хората като дървета, които ходят. Това показва, че преди да се отворят физическите му очи, са отворени етерните очи и той вижда хората като растения, които се движат. Защото ясновидецът вижда човека в етерния свят като дърво, което се движи. След второто допиране се отварят физическите му очи и той вижда вече ясно. Интересно е също, че Христос го извежда вън от селото и там го лекува.
Очите на човека имат отношение към човешкото съзнание. Във времето на Христа хората са били слепи по отношение на великото, което става в света. С отварянето очите на слепия Христос въздейства върху съзнанието на цялото човечество. Съзнанието му постепенно се пробужда и започва постепенно да вижда великото и красивото, което Христос извършва в света за човечеството. Учителят казва, че с отваряне очите на слепия, Христос въздействал върху съзнанието на цялото човечество. От този момент то постепенно се пробужда за новото, за да може в бъдеще да приеме учението и идеите на Христа.
