Пророк Осия

Пророк Осия е един от малките пророци. Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих.

Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата. Бог е говорил на пророка, а той е говорил на народа. Ще предам по-важните мисли, които са като есенция на книгата му и показват причините за отклонението. Те говорят за Божието наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата.

В 4-та глава, 6-ти стих се казва: „Людете ми загинаха от нямане на знание. Понеже отхвърлили знанието, и аз отхвърлих тебе, да ми не свещенствуваш. Понеже ти забрави закона на Бога твоего и аз ще забравя чедата ти."

Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота.

В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им."

В началото на 6-та глава има интересно загатване за Посвещението, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена. В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят. След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала. В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни, в третия ден ще ни възкреси и ще живеем пред Него. Тогаз ще познаем и ще следва да познаваме Господа. Изхождението Му е преднаредено като зората, и ще дойде при нас като дъжд пролетен, който пои земята." В петия и шестия стих казва: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата си, и съдбите ти ще излязат като виделина. Защото милост искам, а не жертва, и познание Божие повече нежели всесъжения." Тук пак се загатва още по-скрито за Посвещенията.

В 9-та глава, от 7-ми до 9-ти стих се говори за действието на закона на кармата: „Дните па въздаянието дойдоха, Израил ще познае това: Пророкът стана безумен, духоносецът неистов, поради множеството на беззаконието ти от голямата омраза. Пророкът стана сет на птицеловец във всичките си пътища и омраза в дома на Бога си. Дълбоко се разтляха, както в дните на Гавайя, затова ще помене беззаконието им, ще посети греховете им."

В 10-та глава се говори пак за действието на кармата вследствие на живота на хората. В 13-ти стих се казва: „Орахте нечестие, жънахте беззаконие, ядохте плод от лъжа, защото си уповал на пътя си, на множеството от грешките си."

В началото на 11-та глава се казва: „Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих и из Египет повиках сина си." Това е загатване за Христа. След това се говори пак за отстъпването на евреите и наказанието им чрез заробване от асирийците, понеже са се отказали от Господа и не искат да се обърнат. „Няма да се върне в Египетската земя, но асириецът ще му бъде цар, защото не рачиха да се обърнат. И мед ще падне върху градовете му и ще довърши крепките му и ще ги пояде заради намеренията им."

Дванадесета глава е в същия дух: говори се за отстъплението на Израил и за наказанието поради това. Във втория стих се казва: „Господ има още съд с Юда, и ще посети Якова според пътищата му, според деянията му ще му се въздаде."

В 13-та глава говори също за отстъплението на евреите от Божия закон, заради което ще ги сполети нещастие и разорение. Бог след като изрежда всичко, каквото е направил за Израил и той пак се е отрекъл от Него, затова Бог казва: „И аз ще бъда за тях като лъв, като рис, на пътя ще ги причаквам, ще ги срещна като мечка, лишена от чадата си и ще разкъсам булото на сърцето им. И ще ги погълна като лъв, див звяр иде ги разкъса. Ти си погубил себе си, Израилю, но помощта ти е в мене." И в 14-ти стих казва: „От ръката адова ще ги спася, от смърт ще ги избавя. Де е смърте, гибелта ти? Де е, аде, погубването ти?" Тук говори за учениците, които ходят в пътя Господен.

В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа. И от 4-ти стих нататък Бог говори и казва: „Ще изцеля отстъплението им и ще ги възлюбя от Своя воля. Защото яростта им се отвърна от него. Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща. Разумен и ще ги познае? Защото са прави пътищата Господни и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях."

Този стих ясно показва, че горното се отнася за учениците, които вървят в пътя Господен, а за престъпниците е друг законът.