ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП

Хороскоп се съставя за дадено време и място. Най-напред намираме географските координати на населеното мястото, където се е родил даденият човек, т. е. точката, в която се пресичат географския меридиан и паралел. След това ни е необходимо точното време за момента на раждането. Съществуват три вида време. Както посочихме в главата за елементите на астрологията, гражданско време е това, което показват часовниците в дадена област или държава. Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, минаващи през северния и южния полюси. Дъгите, които се образуват от пресичането на тези плоскости със земната повърхност се наричат меридиани. За начало на това деление е приет меридианът, минаващ през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Меридианите на изток от него определят т. нар. източна дължина на дадено място, а тези на запад определят т. нар. западна дължина. При екватора разстоянието между два меридиана е около 111 километра; като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява.

За другите видове време в астрологията ние вече отбелязахме подробно в цитираната глава.

След като имаме всички тези данни, построяването на хороскопа започва с начертаване на окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания вече начин. След това влизаме в таблицата за домовете, която посочва разположението на Зодиакалните съзвездия, на страницата с определената от нас географска ширина за даденото рождено място; по изчисленото от нас сидерално време за рожденния момент търсим положението на зодиакалните съзвездия и ги нанасяме върху границите ( върховете ) на домовете. В таблицата за домовете градусът на зодиакалните съзвездия е посочен за върховете на X, XI, XII, асцендента, II и III домове. За останалите шест домове се нанасят градусите на срещуположните зодиакални съзвездия. Така например, ако в зенита (десети дом), имаме 10° от Овен, на върха на срещуположния четвърти дом (надир), ще имаме също 10° от срещуположния зодиакален знак Везни и т.н. Понякога има зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете; те се наричат "вмъкнати" между върховете на два последователни дома.

След това отваряме таблиците с ефемеридите, където са посочени положенията на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия по градусите на сидералното време на този ден. След като изчислим местното време за момента на раждане, правим допълнителни изчисления за положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия за този момент.

Най-напред изчисляваме положението на Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден.

За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Понеже Луната се движи много бързо, изчисленията за нея се правят по-внимателно. Ако за едно денонощие тя изминава 12° , това показва, че се намира най-далече от Земята (в афелий), т. е. на 4 066 700 километра. Тогава влиянието й е значително по-слабо и в такъв случай пред символа на Луната изписваме буквата А, който показва, че е в афелий. Когато Луната изминава за едно денонощие 14°, тя е най-близо до Земята (в перихелий), т. е. на разстояние 356 400 километра. Тогава влиянието й е много по-силно и пред знака й поставяме буквата П, за да се вземе предвид при тълкуването. Разликата между най-близкото и най-далечното отстояние на Луната от Земята 5 0 300 километра, което от астрономична гледна точка за малката й орбита е значително. При построяване на хороскопа изчисляваме изминатото от Луната ъглово разстояние, разделяме го на 24 часа и получаваме разстоянието, изминато за един час. С получения резултат постъпваме съгласно вида на таблиците, с които разполагаме: такива, при които денонощието започва от 0h в полунощ, и такива, при които започва от 12h на обед.

За Планетите постъпваме по същия начин. Ако вътрешните планети Меркурий и Венера изминават за едно денонощие по 2°, това означава, че са близо до Слънцето, т. е. в перихелий, а ако изминават около 1° или по-малко, те са в афелий.

Така определени, положенията на Слънцето, Луната и Планетите се нанасят върху начертания предварително кръг с дванадесет сектора-домове и посочените вече градуси на зодиакалните съзвездия. По този начин хороскопът е вече готов.

Работата продължава с изчисление на ъгловите разстояния (аспекти) между Небесните тела. След като сме нанесли положението на Слънцето, Луната и на всяка планета, пресмятаме на колко градуса се намират от 0° на зодиакалното съзвездие Овен. Например ако Слънцето се намира на 20° от Близнаци, спрямо нулевия градус на Овен то отстои на 80°: за изминаването на Овена са необходими 30°, за изминаването на Бик - също 30° и за близнаци още 20°, общият сбор от които прави 80°. За Луната и планетите пресмятаме по същия начин. За аспекти или за взаимоотношения между два члена от Слънчевото семейство говорим, когато ъгловото разстояние между тях е: 0° наречено съвпад, 30° - полусекстил, 45° - полуквадрат, 60° - секстил, 72° - пентоъгълник, 90° - квадратура, 120° - тригон, 135° - квадрат и половина, 150° - квинконция и 180° - опозиция. Най-голямото ъглово разстояние между два члена от слънчевото семейство се приема за 180°. Ако разликата между ъгловите разстояния ( спрямо 0° Овен ) на две Небесни тела е по-голяма от 180°, за аспект между тях приемаме допълнителния ъгъл до 360°. Така например, ако между Слънцето и Марс имаме ъгъл от 270°, за ъглово разстояние между тях приемаме допълнителния ъгъл до 360°, който е равен на 360° - 270°, т. е. 90°. Така се постъпва и при другите външни планети. Вътрешните планети Меркурий и Венера не могат да образуват със Слънцето големи ъглови разстояния, защото Меркурий се отклонява най-много на 28°, а Венера - на 48°. Най-голямото отклонение, което тези две планети могат да имат помежду си е 76°.

Най-голямото отклонение, което тези две планети могат да имат помежду си е 76°. След като поставим Слънцето, Луната и Планетите в домовете и отбележим ъгловото разстояние между отделните членове на слънчевото семейство, пристъпваме към тълкуване на самия хороскоп.