ВУЛКАН

Първата планета от Слънчевото семейство - най-близката и най-младата - се намира между Слънцето и Меркурий. Поради изключителната активност на силовите си течения и влияния, древните звездобройци са я наричали Вулкан. Така ще я наричаме и ние. Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази планета, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за планета между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца. Вярно е, че други астрономи не са я потвърдили, но това не трябва да ни дава основание да отричаме нейното съществуване. Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар. Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята. В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец. Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори. Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за относителността. Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават.

За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира планетата Вулкан. Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е. -6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число.

Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка планета до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което планетата прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен. Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°.

Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него. Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан. С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от планетата Вулкан. Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на планета.

Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети. Затова, когато той преминава пред диска на Слънцето, не може да бъде наблюдаван от земята като тъмно кръгче, както е при Меркурий и Венера. Това е и най-голямата причина за неоткриването му.

Влиянието на Вулкан поради неговата активност, е особено ясно изразено във всичките четири свята, за които споменахме. Тази планета е създала мозъчни центрове между двете хемисфери на главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието на Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за живота, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество. Силовите му течения активизират влиянията на всички останали Планети и Луната, с които влизат в контакт или в т. нар. аспект.

Планетата Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето създаване и оформяне от Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Лъв. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват, не защото са слаби, а защото са много отдалечени. Поради това до нас, съгласно Доплеровия принцип, достигат силовите течения с по къси вълни, които могъщо въздействат предимно на по-горните мозъчни центрове. Това особено се подсилва от мощните Слънца в това съзвездие, известни с името Регул (от първа звездна величина) и Денобъл (от втора звездна величина). Регулос е ярко, величаво и много интересно тяло, в диаметър три пъти по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е 14 000°, докато на нашето Слънце е 6 000°, благодарение на което тя е бяла. Със своето влияние дава контакт с идейния свят, царственост, величава осанка, замах, възможност да ръководи и всякога да намира правилно и лесно решение на задачите, които среща. Самото име произлиза Регулос което значи цар. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, затова за негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия лъв и съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе. Общо, това съзвездие създава стремежа към господство.

За символ на Вулкан приемаме символа на Слънцето , защото в ефемеридите, с които си служим при съставяне на хороскоп, е дадено положението на Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, се намира и Вулкан.