ВРЪЗКА С БОГА
Изгрев, 12 май 1957 г.
Обични брат,
Днес след паневритмията почна разговор с Учителя. Той каза:
Един пръст, като се отреже от тялото, умира. Щом помислиш само за себе си, отделяш се от Бога и започваш от този ден страданието. Това е личната любов. Бог иска чрез големите страдания да ни покаже опасния път, по който вървим. Това е добре всъщност. Той иска да ни каже: Знаеш ли, че ти вместо да спечелиш, ще изгубиш?
Стига човек да се реши да върви в правия път, тогава е хубаво. Може да има падане, ставане, това да не го смущава. Първоначално този път не е послан с рози, понеже пътят на розите е път на страданията. А път без рози е път на радостта. По пътя ти има рози, но те са откъснати и са поставени по пътя. Розите имат тръни. И като я късаш, тя ти казва: „Не ме вземай, ще страдаш от тръните. “ Светът върви по пътя на розите.
Та животът, който сега живеем, е неестествен. Ние колко часа на ден сме щастливи? У човека идват нисши мисли, чувства и постъпки. Тогава питам: Де е красотата на живота? Една мисъл, която искам да поставя в ума ви, е: Доколкото сме носители на Божественото, дотолкова сме човеци. У всички хора Божественото е едно и също, но не всички го проявяват в еднаква степен. Доколкото подчиняваш човешкото на Божественото, дотолкова си човек. А доколкото подчиняваш Божественото на човешкото, дотолкова се приближаваш към животните.
Аз съм видял Господа. Всеки ден Го виждам. Като изгрява слънцето, виждам Господа. Във всеки добър човек виждам Господа. Във всеки човек виждам проявлението на Бога. Някой казва: „Бог никой никога не е видял. “ Това се отнася за душевно слепите. Но за тези, които имат очи, няма по-добър образ от Божия. Ти, като видиш този образ, ще те държи с векове. Като го видиш, той ще бъде нещо повече от талисман. Ти, като видиш Господа, тогава и тъга, и страдания, и грижи, и болести, всичко това ще се смекчи. И грехът ти тогава не е вече грях. Той става диамант.
Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината. Ако знаете как да ги приемете, ще се свържете с Бога. И ще Го приемете в себе си. Всеки човек, когото срещнете, трябва да бъде стимул за вас. Също така и всяко дърво, всеки облак, Слънцето, движението на вятъра, всичко това трябва да бъде за вас стимул.
Понеже в този стимул е онзи Божествен Дух, който работи и събужда всички хора, във всички тези хора Бог е скрит. Той се изявява чрез тях.
Ако небето събере всичкия дъжд и полива един камък, то той пак камък си остава. Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото.
Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии. Тогава, докато възстанови връзката, той си изгубва пътя, ходи из драките и докато го намери , дере се от трънките. Когато си из трънака, има бодли, това те закача, онова те закача - не върви.
Като се отдели човек от Бога, започват противоречията му, светът го отделя. Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето отношение. Бог всичко може да направи, когато сме във връзка с Него. Който отива при Бога, се подмладява, а който не отива, казва: „Остарях.“ Ако познаеш Бога, раят-е за тебе. Ако не го познаеш, адът е за тебе. Защо е така? Аз този въпрос не го разисквам.
Някога отиваш при свой приятел и му казваш: „Ти не постъпваш с мене добре." Защо твоят приятел не постъпва добре с тебе? Защото ти не постъпваш добре с Онзи, Който те е пратил на Земята, нищо повече. Щом хората постъпват зле с тебе, то е, защото ти постъпваш зле спрямо Онзи, който те е пратил на Земята.
Всеки, който не се отдалечава от своя първоначален извор, забогатява. Всеки, който се отдалечава от своя център на живота, съзнанието му се стеснява и той се ограничава.
А всеки, който се приближава до своя център, съзнанието му се разширява.
Човек, който е близо до разумната реалност в света, има преимущества, а този, който е далеч от нея, няма преимущества. Първият е толкова щастлив, колкото е по-близо до разумната реалност.
Дарен човек е този, който е близо до реалността. Има велики закони: всеки, който се приближава до реалността, тя всякога му дава нещо. Има един начин на ограничение на злото. Когато се приближава към центъра, то най-сетне спира, по-нататък не може да приближи. Когато се отдалечава от центъра, то има възможност да се усилва. Ето защо, когато човек се свързва с Първата причина, той ограничава злото, а когато се отдалечава от центъра, той може да се изложи на злото.
Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш. Всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им. А онези, които постъпват зле, грубо, те нямат Бога в себе си, имат затъмнение.
Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на съзнанието. Някои от учениците имат тази връзка. Тръгнали са по правия път. А някои се колебаят, двоумят се.
Мъдрецът сам мъдрец не става. Това иде от по-високо съзнание. Това са качества, които се предават на човека от едно по-високо съзнание.
Добрите хора трябва да отварят постоянно, всеки ден пътища за новото и да не мислят за последствията.
Имайте вяра в Божественото. Тогава ще минете безопасно, всички мъчнотии, които имате, корабът ви няма да потъне, ще преодолеете страданията и скърбите. Това са новите хора, свещените хора. Това е учение за братство и сестринство в света.
Някой иска доказателства за Бога. - Аз мисля за Бога, виждам две големи кучета и те не ме лаят. И аз си заминавам. Бог се е проявил. Тогава казвам, че когато Господ минава, кучетата не Го лаят. Да кажем, аз минавам и мисля за Бога. Има разбойници, аз си заминавам. И си казвам: Когато Господ минава, всички разбойници кротуват.
Това са хубави начини за размишление. Когато се случват тези, малките работи, значи минал е Господ. Това е проявление на Бога.
Трябва да поддържате връзката с невидимия свят, за да усилвате живота във вас. Ако нямате връзка с невидимия свят, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор. А при образуване на връзка с невидимия свят, вие ще приличате на извор.
Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас.
Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете благодарни. Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее. “ Струва си да се живее! Животът е красив!
Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота. Доколкото невидимият свят има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен. Силата на всички хора седи във вътрешния, скрития живот, в който Божественото се проявява.
Това съзнание, което ми е помогнало да се съединя с Първичното съзнание, наричаме добро - придобил съм нещо. А това съзнание, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло.
Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно.
Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път.
Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте. Без Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас. Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място.
Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си.
Този, който внася в нас живот, благородни мисли и чувства, това е Бог. Него трябва да държим постоянно в съзнанието си. Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, е Бог.
Единственият, който може да подкрепи нашия ум, сърце и тяло, е Бог. Ако храним към Него най-хубави мисли, най-хубави чувства и Му служим от сърце, ние ще станем възприемчиви към живота, който излиза от Него, и това ще ни подкрепи.
Един от признаците на вселяването на Бога в човека е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Всеки ден ще се срещаш с Господа.
Всяка сутрин отивайте при Бога да учите. Вие искате без Неговата помощ да имате някакви постижения в живота. Не може да имате никакви постижения така.
Като дойде Божественият живот в тебе, ще станеш ангел.
Хранете се с любовта. Виждайте всичко от Божествената страна. Помислете през днешния ден за хилядите добрини, които Бог ни е дал досега, и какво ние сме направили. В каквото и състояние да се намираш, отправи ума си към Бога. Ние трябва да се избавим от смъртта, от ония големите заблуждения, дето търсим своето щастие извън Бога.
Един овчар от Добруджа стрелял във въздуха и казал:
„Няма Бог, къде е Бог?“ И му умрели 3 000 овце. Той избягал оттам и след 9 години се върнал съвсем друг.
В Бога има трептения много по-висши, отколкото обикновените. Като възлагаш на Бога, ти се обгръщаш с такива трептения, че другите трептения на света нищо не могат да ти направят.
Със сърдечен братски поздрав:
Ваш верен Б. Боев
Учителя изпълнява паневритмията
