ЕДИН ДЕН В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
Изгрев, 20 април 1954 г.
Любезни брат,
След свършването на паневритмията се събрахме около Учителя. Почна разговор и Учителя каза:
Щом си недоволен от себе си, ти си в старата култура. Вие мислите, че нашият живот няма смисъл. А другите хора мислят, че животът има смисъл. Кой е прав? Онзи, който мисли, че животът има смисъл.
Новото учение не търпи никакво безпокойство, никакви тревоги. Красотата на живота седи в това, човек да не се безпокои и тогава, когато работите му не вървят. За да схванеш Господа, трябва да се научиш да разбираш делата Му, да се радваш на делата Божии. Ние всички живеем с Божиите блага, получаваме подаръци.
В дадения момент бъди доволен от това положение, в което се намираш. В следващия момент ще бъдеш в друго положение. Доволството не значи пасивност и бездейност. Ти ще бъдеш доволен, но пак ще бъдеш активен в живота.
От какво се нуждаеш днес в материално отношение? Днес ти се нуждаеш от един обяд, а се тревожиш какво ще правиш след 20 30 години.
Когато човек е недоволен, в недоволството да бъде доволен. Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Онзи, Който е създал света, идва при него и го утешава. Някой г умрял. Ако вие вярвате, че някой е умрял, тогава къде ви е вярата.? Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.
При новото разбиране на живота считайте, че всеки ден е Божествен и да се радвате на това. А някой ден ставате неразположени и считате, че този ден не е важен. А това е отрицателно разбиране. Не е право разбиране. Радвай се на всичко, което днешният ден ти носи, и не се безпокой за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Работете с радост за днешния ден.
Бях ви дал една задача в школата: един ден в Царството Божие. Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души. Бъдете доволни, че Бог е направил света да се забавляваме. Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен. При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен.
Радвай се на онова, което е станало. Не се радвай на онова, което има да стане. Каквото и да стане, кажи: Да бъде за славата Божия. Не вади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават. И всичко заличи.
Радвай се на здравите и ще станеш здрав. Радвай се на щастливите и ще станеш щастлив. И най-лошо да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на земята. Хората не оценяват опитността. Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една истина.
Ти си при извора и нямаш чаша. Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша. Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата. Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша?“ важно е водата. Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка. Бъдете доволни.
Някой ми говори, но не говори правилно, граматически. Защо да съм недоволен? Дето изпуснал нещо, аз го турям. Човек усеща недоволство някой път, защото у него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тези копнежи. Човек от това да не се безпокои. Той да работи за повдигането на околните, чрез което сам ще се повдигне. И ще изпълни мисията си, с която е изпратен между тях. Някои от тях ще се събудят.
Учителя погледна красивата полянка, цъфналите дървета, погледна Витоша и каза:
Тази гледка на какво кино можеш да я представиш? На никакво кино не можеш да представиш тази полянка, тези градини, това небе.
Да създадеш в себе си воля и посред всички неволи да ходиш спокойно и с мир. Това е цяла философия. Мен ме интересуват най-малките работи: камъните, небето, облаците.
Красиво е, когато посред дъжд човек не мисли, че ще се намокрят дрехите му. Да не каже:“Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Да ти е приятно, че вали. Като те напече слънцето, пак роптаеш и казваш:“Много е горещо.“ Пак си недоволен. Отвътре да е изворът на човека.
Защо страдаме? Новото определение е: Понеже ние искаме да ограничим Бога. От какво произтичат радостите? Когато не искаме да ограничим Бога. Защо страдаш? Защото си първият, който взема. Няма по-хубаво нещо от това, човек да има една вътрешна радост, един вътрешен изблик. Всички дни си носят някои благословения.
Някои благословения са ни приятни, а някои не. Небето най-първо ви изпитва доколко сте доволни. Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят при най-лошите условия и да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен. Ние казваме, че животът е нещастен. Ние сме повярвали в нещо, което не е вярно. Като станеш сутрин, да мислиш, че животът е красив.
За мене животът от единия край до другия е Божествена красота.
Радвайте се на разнообразието. Вие не мислете, че животът е еднообразен, а мислете, че той е разнообразен.
Най-мъчното нещо е човек да бъде весел. Всичко, каквото Господ е създал, е хубаво, затова човек трябва да бъде весел и да се радва на всичко. Ако човек не се самовлада, може да се тревожи. Весели да бъдете, за да се подмладите. Виждам, че сте остарели преждевременно. Радвайте се на вашите очи, на вашите уши, на езика си, на носа си, на ръцете си, на краката си. Това, което виждаш с очите си, е много ценно. Например, да кажем, че един богат човек е сляп. Тогава защо му са богатствата? Аз съм много по-богат. Някой казва, че иска да бъде щастлив. Как ще бъде щастлив? Той не се радва на главата си, на сърцето си, на ръцете си и пр. Бог му е дал най-хубавото. Какво по-хубаво от това, да има глава, в която ум живее, да има сърце.
Вие искате да имате най-малко по една слугиня. Че тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу, да ви носят, две слугини да работят за вас, повече слугини и на главата, краката, ръцете и пр. И казвате, че няма кой да ви слуша?
Ти си недоволен от живота. Прекарай през ума си сто заека. И си кажи: Ако заекът е доволен, аз защо да не съм доволен?
Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи. Той разбира по-добре, отколкото аз разбирам. Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи. В сравнение с мене бръмбарът е първокласен бедняк. Червеят си пълзи и не се обезсърчава. Вие в сравнение с червея сте цяло божество. Един кърт се радва и не се обезсърчава. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите.
Едно птиченце хвърка. Ти седиш и си замислен, а птиченцето църка. То е доволно, когато има милиони пъти по-малко от тебе. Птиченцето отива където си иска. И човек може да отиде където иска, стига да изпълнява волята на Бога, да служи на Бога и на хората.
Ако си недоволен, ако се съмняваш и обезсърчаваш, тогава ти отричаш разумността в света, ти нямаш връзка с Първичната Причина. Щом си недоволен, Божественото го няма в тебе. Щом дойде Божественото, ще бъдеш доволен. Когато човек изгуби връзката с Бога, то каквото и да му кажат, все е недоволен. Например дадеш му една книга. Той ще тури една отрицателна мисъл. Вземеш книгата, пак ще бъде недоволен.
Липсва ни музика. Всичките противоречия идат от това, че хората не са музикални. Всички страдаме от сухота, от суша. Гледаш някой, че се е прегърбил. Това голямо недоволство е от вътрешен недоимък. Външно имаме много, имаме богатства, но това са планини от сняг.
Сега, които са морални, ще преуспеят, ще прогресират, а на тези, които вървят по грешния път, трябват големи страдания, за да се оправят, за да се освободят. Хора, които не са добри, се познават по това, че не са доволни.
Ние се тревожим за неща безпредметни. Например ставаш и казваш: “Влажно е времето.“ Ти през май не можеш да се простудиш. Цялата природа е весела. Уповавай се на това, което не може да се отнеме.
Ако имаш приятел, Бог ти го е дал. Някои те обичат, Бог те обича чрез тях. Имаш служба, Бог ти я е дал. Каквото имаш, Бог ти го е дал. Да знаеш, че всичко това е от Бога. Имаш здраве, разумност, Бог ти го е дал. Ако ти любиш Бога, всичко това, което може да дойде като благо в тебе, иде от Бога.
Недоволство има в природата, което е страшно. Трябва да излезем от него. За всеки човек е даже привилегия да дойде тук, на земята, при тези условия, на тази велика сцена. Физическият свят съдържа условия за онзи, който разбира. Вие сте деца и се обезсърчавате. Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата. Засега работете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се да.де повече. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени.
Всичко, което хората имат, не е тяхно. Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди. Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви благодаря за водата. Търся тези, които донесоха въздуха и им казвам: Много ви благодаря за въздуха. Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил? Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той оценява живота и казва: Хубава къща имах тялото.“ Че какво повече Бог може да ви даде от това, което ви е дал? Сега вие се учите да оценявате нещата.
Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр. Че вие така си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш., че никой не те обича, ти веднага ще умреш, не можеш да живееш. Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича. Ако ние слушаме езика на природата, ще бъдем радостни и в края на краищата всичко, каквото сме изгубили, ще ни го донесат. Когато човек е доволен и благодари, тръгва му.
Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете тръгва му.
Съвременният човек най-първо трябва да се освободи от недоволството си. Аз го наричам проказа на съзнанието. Който е алчен, става грозен, защото се изтощава. Недоволството отваря вратите на човешкия ум и сърце за всички лоши мисли и чувства. Ние живеем в един свят на големи възможности.
Със сърдечен братски поздрав:
Ваш верен Б. Боев
