НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)

  Бодхисатвата на 20 век - Филип Филипов
Алтернативен линк

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело

(1864 - 1944)

Биография


Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (29 юни ст. ст., Петро-вден) в с. Хадърча, днес Николаевка (недалеч от Варна, България). Трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български учител и свещеник във Варна.

Публикувано изображение


През 1872 г. Петър Дънов постъпва в Основно българско училище в с. Хадърча, а след освобождението на България от османска власт завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 г. завършва Американско методистко училище в Свищов и от есента на 1887 г. до лятото на 1888 г. учителства в с. Хотанца, Русенско.

През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джьрси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава редовно занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет.

През 1895 г. (на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението".

Публикувано изображение


През 1897 г. (на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово.

През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г. Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното Бяло Братство на различни места: във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.

От 1901 г. до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66. Започва да произнася публични проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема историческата, космичната и метафизичната фигура на Христос.

През 1912 г. в с. Арбанаси (край Велико Търново) работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината", който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото:

Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стено-графирана неделна беседа „Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и Живот". В тях Учителя Беинса Дуно излага основните принципи на своето учение, което нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство.

На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. През 1917-1918 г„ по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, под предлог че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Живее в хотел „Лондон" (днес „Мусала") и води преписка със свои ученици. След края на Първата световна война (1914-1918) бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на XX век достига около 40 000.

Публикувано изображение


През лятото на 1920 г. съставя езотеричен клас наречен Клас на добродетелите. Той е съставен от десет млади сестри, които поемат отговорността да развиват петте основни добродетели - Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.

На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното Бяло Братство. Състои се от два класа ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията „Трите живота", а Специалният (Младежки) окултен клас - с лекцията „Двата пътя". Лекциите пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години -до декември 1944 г.

През 1927 г. Учителя Беинса Дуно създава край София селището Изгрева (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово. От 19 август 1927 г., на годишния събор на Всемирното Бяло Братство, изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика".

В периода 1929-1932 г. Учителя Беинса Дуно осъществява контакт с теософския водач Джиду Кришнамурти (в гр. Омен, Холандия), който по същото време излиза от Теософското общество и разпуска ордена „Звездите на Изтока".

През лятото на 1929 г. за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.

На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Учителя Беинса Дуно излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си.

Публикувано изображение


На 22 март 1939 г. записва послание към ученицитеси, озаглавено „Вечниятзаветна Духа". В началото на 1944 г„ по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в с. Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово".

На 27 декември 1944 г. напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.

Идейна и методологическа доктрина


Различните аспекти в учението на Учителя Беинса Дуно са изложени и развити в около 4 000 негови проповеди, говорени и стенографирани в периода 1914-1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и др.

Главни категории в учението са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, схващани като атрибути на историческия, космическия и мистичния Христос. Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето), чувство (в душата), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа). Основен космогоничен възглед е т.нар. Велико Всемирно Братство. То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Според Учителя Беинса Дуно върховен ръководител на Великото Всемирно Братство е Христос.

Историята на световната култура се разглежда като проекция на космически ритъм, структуриран от глобални периоди и подпериоди. Периодите са: полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми. Подпериодите в настоящия пети период се наричат културни епохи: епоха на Рак (древноиндийска). Близнаци (древноперсийска). Телец (древноегипетска). Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо.

Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос.

Публикувано изображение


Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са:

Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея.

Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция. Тя е средство за повдигане на човешкото съзнание.

Слънчев изгрев - посрещане на слънчевия изгрев, съпътствано от молитви и медитативни упражнения, последвани от утринна беседа на Учителя Беинса Дуно.

Двигателни упражнения - изградени като резултат от действието на определени природни сили, те имат за задача да организират човешкото етерното тяло и психика.

Наряди - особен метод за работа, при който по ритуално подобие се изричат определени формули и молитви от всички ученици в точно определено време.

Теми - в началото на всяка лекция се задава тема за развитие през следващите дни. Това са духовно-философски теми, които имат за задача да стимулират творческото мислене у ученика.

Разговори и лична кореспонденция - свободни и непринудени разговори или кореспонденция по различни теми между учениците и Учителя. Това дава възможност на учениците да почерпят директно личен опит от него.

Екскурзии - общуването с планинската природа изгражда тясна връзка между душите на учениците и Разумната природа.

Публикувано изображение


Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота.

Молитва - стъпката за осъществяване на връзка с Бог се осъществява с молитва. Тя е път, по който всеки може да тръгне, за да влезе в света на Големия Живот на Духа. Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят.

Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло.

Научни приноси


Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са:

„Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922)

„Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925)

„По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика. Житно зърно, 25 януари 1925)

Публикувано изображение

„Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на Светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922)

„Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922)

„Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926)

Принос към науките за себепошанпе


В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи:

• Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения.

• Той забранява използването на окултните науки за критика.

• Дава импулс за т.нар. еволюционно развитие на тези науки; към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката душа и да помагат за раждане и познание на Вътрешния Христос.

Музикално творчество


Петър Дънов учи музика и цигулка през 80-те години на XIX век.

През първата декада на XX век Учителя Беинса Дуно започва да композира по библейски и свои текстове песни, наричани по-късно братски песни, а от 1922 г. дава в двата окултни класа на своята Школа песни и мелодии, които нарича окултни музикални упражнения. Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството.

Някой предсказания и прозрения, свързани с Европа


„Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива и насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923)

„След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците." (20 септември 1935)

„След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940)

Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно


През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ. През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго.

След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно, наричан от своите последователи Omraam Mikhael Aivanhov.

Духовно и културологично влияние


Творчеството и дейността на Учителя Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от авторитетни учени и духовни водачи.

Според Павел Бирюков, биограф на Лев Н. Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Учителя Петър Дънов.

Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов."

По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България."

Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен."

Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината."

Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България.

Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България."

Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото."

След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги.

В Италия Алдо Лавини публикува в сп. „II Messagero della salute" (1927) обширна биография и проучване за дейността на Учителя Петър

Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването ii (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител.

В Чехословакия сп. „Die Gloke" публикува биография на Учителя Петър Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" го нарича Пророк на бялата раса.

В Германия вестник „Reformblatt" отпечатва статия под заглавие „Предвестници на новата култура", в която за Всемирното Бяло Братство се казва: „Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителя Петър Дънов е представен там като „красива фигура, дишаща доброта." Германското движение „Menschheitspartei" (1932) обявява принадлежност към Всемирното Бяло Братство в България и уважение към Учителя Петър Дънов.

Агнеса Хофман, деятел на Католическата либерална църква в Холандия, посещава България през 1928 г. и споделя: „Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството."

Розенкройцерското общество в Оушънсайд, Калифорния, изказва впечатленията си от беседата „Великият закон" по следния начин: „Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота."

В Канада сп. „The Torch", орган на Канадското астрологическо общество, публикува отзив за беседата „Великият закон": „По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на вселената, показва как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството."

В Полша сп. „Hejnal" публикува отзив на Агни Пилшова: „Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."

В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори" (съставена по текстове на Учителя Беинса Дуно): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво."

Във Франция Михаил Иванов, един от най-ревностните ученици на Учителя Беинса Дуно, известен в западния свят като Учителя Омраам Микаел Айванхов, създава през 1953 г. в Бонфен Fraternite Blanche Universe He (Всемирно Бяло Братство), което в следващите години разгръща десетки духовни центрове по всички континенти. Последователите на Учителя ОмраамМикаел Айванхов практикуватПаневритмия и специално изучават български език, за да пеят в оригинал музикалните упражнения от Учителя Беинса Дуно.

След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри.

Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно


Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство.

През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много. Понякога казвате: „Г-н Дънов дали е Христос, или Христос е в него?" Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. ...Христос не е на физическия свят."

През пролетта на 1922 г. кампанията на Православната църква срещу Учителя Петър Дънов достига кулминация. В неделна проповед от 14 май той заявява: „Ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик"... Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, приемете моите методи." На 18 юни Учителя Петър Дънов казва: „Сега е време за култура, ние носим едно течение, един прилив в България.

И българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва това благословение, което Небето изпраща, крои разни планове да ни спъне. То трябва да разбере, че така първо себе си ще спъне." На 7 юли 1922 г. Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото Всемирно Братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Право славната църква, приета ли е Любовта в Православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство - то е по-високо от църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало - най-великото, което трябва да се прояви." (24 юни 1923)

Отношение на българската философска мисъл към Учителя Беинса Дуно


Учението на Учителя Беинса Дуно е обект на теологични и философски анализи. През 1917 г. теологът Даниил Ласков публикува във в-к „Духовна култура" статиите: „Какво нещо е теософията" и „Как гледа Библията на теософския спиритизъм и окултизъм", а през 1922 г. излиза книгата му „Петър Дънов и неговото учение", в което последното се определя като „сбор от езически суеверия, теософски спиритизъм и окултизъм". През 1929 г. Ангел Томов анализира в сп. „Философски преглед" религиозно-философската концепция на учението, изтъквайки, че то може да бъде разбрано само като съставка на мистичната вълна на новото време, характеризираща се с растящ интерес към спиритизма и с настъпателно движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в света. По-късно авторитетният ремкианец проф. Димитър Михалчев публикува последователно в същото списание студиите „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (1930) и "Против дъновизма като теософско учение" (1931). Според него става дума за пантеистична метафизика, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа" за държавата и нацията. През 1940 г. психиатърът д-р Кирил Чолаков, ученик на Михалчев, публикува в сп. „Душевно здраве" три критически статии, квалифицирайки Учителя Петър Дънов и многохилядните му последователи с клинични термини. Всички критически анализи от този период визират предимно идеалистично-религиозните аспекти на учението, неволно или преднамерено игнорирайки неговата езотерично-християнска основа.

Марксическата философия след 1944 г. разглежда Учителя Беинса Дуно като основоположник на „специфично българско теософско учение" в условията на буржоазното общество. Последователите му се определят като хора „глухи и слепи към болките на епохата". Лансират се тенденциозни версии за „самоубийство" на Петър Дънов, въпреки съществуващи документални доказателства за пневмония като непосредствена причина за смърт.

В края на XX век някои неформални философски кръгове в България предлагат метода на струкгуралистична реконструкция в интерпретацията на текстовете на Учителя Беинса Дуно. Според тях те са построени на троичен диалог Христос-Аз-Другия, което позволява да бъдат видени отвътре и да бъдат преживени като Слово или морално събитие. Изтъква се, че само структуралистичната интерпретация ги прави научно разграничими от други езотерични или религиозни текстове, тъй като в литературата на православното християнство, теософията и източния окултизъм не може да бъде открита морфологията Христос-Аз-Другия.

Отношение на българската държава към Учителя Беинса Дуно и Всемирното Бяло Братство

Учителя Беинса Дуно и Всемирното Бяло Братство по принцип не участват в държавни институции и политически структури. Въпреки това те са били обект както на интерес, така и на репресии от страна на политици, държавници, партии, армия и полиция. Съществуват документи, според които Учителя Беинса Дуно е възнамерявал да представи своето „Призвание към народа ми" пред Народното събрание (1897), но впоследствие се отказва. По време на военния период от първата половина на XX век (1912-1918) повечето от учениците и последователите му са мобилизирани в българската армия и по негови наставления носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и Псалм 91. На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си. През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното Бяло Братство и принуждава Учителя Беинса Дуно да напусне града. След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис.

На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно.

Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор. На 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор; правителството ii не дава разрешение за годишен събор на Всемирното Бяло Братство. На 21 юли 1925 г. Учителя Беинса Дуно е призован за разпит в столичната Обществена безопасност; отговорите на зададените му въпроси са документирани.

Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител:

Моето учение е основано на три главни принципа: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо.

Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприеме и приложи всичките истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата.

Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен. "

Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.

С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното добро.

За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се налага закона за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства съобразно законите на Живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моя живот, който е открит за всички и може всяка минута всяка минута да се провери, няма нужда от защита.

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения в на застой в развитието се дължат очевидно на атавистични принципи. Т.е. между множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да са се явявали при мен.

Друго няма какво да кажа.

21.Юни. 1925"

През 1936 г. е нападнат и бит от активист на партията Демократически сговор, инцидентът довежда до мозъчен кръвоизлив и парализа, от които той се възстановява напълно. По-късно нападателят моли Учителя Беинса Дуно за прошка.

На 2 октомври 1937 г. официално е призован да отговори писмено и подробно на въпроси относно отношението на неговото учение към църквата, държавните институции, армията, обществения строй, брака, семейството и морала. Отговорите му са документирани и запазени за поколенията.

По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и с това спомага за тяхното спасяване.

Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г. отменя решението си. През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя Беинса Дуно, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева.

След демократичните промени в България Министерският съвет утвърждава устав на Общество „Всемирно Бяло Братство" (7 ноември 1990), а през 2001 г. публикува удостоверение, според което Обществото в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като секта, а е официално изповедание, възникнало на българска основа като самобитна духовна традиция с едновековно присъствие в България.

Литература

1. Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София, 2005

2. Георги Радев, Учителят говори, ИК Алфадар, София, 1998

3. Учителя Беинса Дуно, Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2004

4. Учителя Беинса Дуно, Паневритмия, ИК Бяло Братство, София, 2005

5. Учителя Петър Дънов, Изворът на Доброто, ИК Роял 77, Варна, 1992

6. Учителя Беинса Дуно, Разговори при Седемте рилски езера, Кралица Маб, София, 1993

7. Учителя Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, том I, II и III. ИК Бяло Братство, София, 2002

8. Учителя във Варна, Документална хроника, ИК Бяло Братство, София, 1999

9. Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004

10. Учителя Петър Дънов, Разумното сърце, Поредица Българска класика, том 59. ИК Захарий Стоянов, София, 2003

11. Учителя Петър Дънов, Сила и Живот, Седемтомна поредица, ИК Захарий Стоянов, София

12. Милка Кралева, Учителят Петър Дънов. Живот и учение, ИК Кибеа, София, 2001


  Бодхисатвата на 20 век - Филип Филипов
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ

V1-ON