ЩО Е БОГ, КОЕ Е СВРЪХЕСТЕСТВЕНО?
В началото на нашия век бяха открити т.нар. елементарни частици. Това не са нищо друго, освен силови ядра, които идват от Слънцето към Земята, движейки се със скорост 200-250 хил.км/сек. Без тези частици животът във формата, в която той съществува сега на Земята, е невъзможен. По това време - първото десетилетие на века, учените смятаха, че сила, енергия, може да се получи само при разпадането на веществото (материята), съгласно формулата на Айнщайн Е = ш.с2. Тоест, човек се движи, защото се е нахранил, храната и водата, които е поел, се разграждат и му дават сила. Намериха се обаче математици, които изчислиха, че ако наистина тези елементарни частици приемат сила от разпадането на слънчевото вещество, то нашето светило за 3 млрд. години би трябвало да изчезне, да се свърши.
Има обаче безспорни доказателства, че Земята е на възраст 4,5-5 млрд. години и откакто я има, все е имало Слънце. Следователно в тази теория нещо куца. Тогава гениалният италиански математик Енрико ферми, каза: „Не, господа, ние сме потопени в един необятен миров силов океан, от който всичко взима сила, за да живее и да се движи“. Ето този необятен океан от космическа енергия хората на Земята наричат БОГ.
По-късно друг гениален учен - английският биолог Пол Дирак, направил следния експеримент. Сложил върху лабораторно стъкълце капка вода и в нея малко тичинков цветен прашец, покрил го с друго стъкло и го поставил под микроскопа си. За своя огромна изненада видял, че прашинките се движат, въпреки голямото съпротивление. Повторил, потретил опита - все същото. След това остъргал малко прах от един камък и отново го поставил в капка вода между двете стъкълца - видял, че прашинките този път не се движат. Сегашните учени-материалисти не обичат много да говорят за Брауновото движение, но тогава Пол Дирак прави следният извод: колкото едно вещество е по-съвършено, толкова повече сила приема то от необятния миров силов океан. Цветето е много съвършено създание, значително по-напред в еволюцията си от камъка, който е още в първия стадий на своето образуване. Ето това е основата на Брауновото движение и то реално съществува, независимо дали учените го харесват или не.
Колкото до свръхестественото, с тази дума ние наричаме всичко, което не можем да доловим с нашите пет сегашни сетива. Но това, че ние не го долавяме (или поне повечето от нас), не значи, че то не съществува. Има един друг, скрит за нас свят, за който са необходими сетива, които ние сме загубили, но са ги притежавали нашите далечни предшественици - представителите на първата човешка раса, живели преди Голямата катастрофа.
