Първи стъпки на ученика - III
Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно.
Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот.
Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне."
Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта. Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл Божият съд. Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната.
Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта. Лъчезарен като светлината - има отношение към мъдростта. Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога.
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява.
Любовта към Великото издига малкото към Великото.
Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото.
Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.
Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде."
Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота.
Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен. Това е символ. Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината. Любовта в теб трябва да расте постоянно. Утре трябва да бъде по-голяма. Ако любовта не расте в теб, тогава ти ще я изгубиш. В какво седи магичната сила на любовта? Силата на любовта седи в това, че тя предизвиква любов, т.е. любовта винаги има отзвук в онзи, когото обичаш. Това може да се провери. Когато ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб. В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите. Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим. Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някой човек, но ако забележиш в него някои недостатъци, ти го разлюбиш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някой човек, твоята любов не трябва да се изменява затова, че забелязваш някои недостатъци и слабости. Защо? Защото ти обичаш Божественото в него. Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека. Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече." Това явление е много рядко.
Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят." Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни."
Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята." Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички."
Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя?" И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия. Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура. Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание. Такова знание, което винаги да бъде с него, през всички прераждания. Това става, когато знанието е опитано и преживяно. Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите. Сега ще ви ги кажа. Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора. Ще си купите повече тетрадки, 5-10 броя, и ще ги разделите на отдели, в които ще правите извадки по разни въпроси. Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил." Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове." Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата.
03.04.1948 г., Изгрев
