РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА

Всяко ниво на духовна практика поставя особени изисквания и проблеми. Трудностите идват по един естествен начин, за да придобием нови опитности и нови знания. Те ни правят чувствителни по отношение на някои от нашите слабости. В стремежа си да ги преодолеем, ние трябва да ги осъзнаем. Това ще ни помогне да избегнем евентуалните опасности, които могат да произлезат от тях.

Ако макар и само за миг можехме да надникнем в Божествения свят казва Учителя ще се изумим от неговата красота. Знанията, които получаваме чрез словото и светлината, с която то ни озарява, пораждат копнежи по един по-добър свят на щастие и благоденствие. Дори само интуитивно ако схванем близостта на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там. Ако Бог не бе вложил в нас всичките възможности за развитие и успех, тогава това желание може би щеше да е оправдано. Но чрез делата си Той се проявява в нас, а всичките му чудни творения свидетелстват за неговото близко присъствие. Ако го търсим в далечни въображаеми светове, у нас ще се яви желанието да избягаме от обикновения живот и от всички проблеми, свързани с него. На това изкушение са изложени много от религиозните хора. Във връзка с това и поради предразположението им да се отдадат изключително на духовни занимания, обикновено те работят по-малко от онези, които отхвърлят реалностите на Божествения свят. Учителя казва:

„Днес хората не се нуждаят толкова много от материални блага. Блага има много. Но спънката е в липсата на разположение и на желание да помагате. Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят Волята Божия на Земята. И не са хората, които ще оправят света, но хората трябва да станат проводници на Божествената воля, която ще оправи света. Като станат проводници, те ще се повдигнат. Това е едно условие за всеки човек неговата душа да се повдигне в една по-висока степен и да забогатее в знание и сила, а изпитанията и страданията са нещо временно. Тогава ще се прояви Божественото, което всеки носи в себе си, и на него трябва да се разчита. Но когато човек дойде до това положение, има друга опасност. Той казва: „Аз нямам нужда от другите хора." -В това е грехът."

Само онзи човек, който работи, може да приложи придобитото знание и да осмисли живота си. Във връзка с това Учителя казва: „Добрият живот идва след като човек има придобито знание и почне да работи с него. Човек, като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е животът, а резултатът на учението е работата. Само чрез работа ние можем да оценим какво нещо е животът."

Изтощителната работа, която не оставя нито време, нито сили за духовна практика, в крайна сметка нарушава хармоничното развитие на човека. Продължителните и едностранчиви физически усилия насочват нашата енергия главно във физическия план на живота, в резултат на което се явява една духовна и интелектуална леност. Когато силите на живота се ограничават по този начин, животът не е пълноценен и не носи вдъхновение, защото както деятелността, така и качеството на самият живот произтичат от пробуждането на Божественото в човека. Затова Учителя казва: „На съвременното човечество преди всичко трябва да се създаде работа. А работа в света не може да се създаде без Любов. Българската дума „работа" има много хубав смисъл. Ра значи Бог на Слънцето, бо мястото на Бога, а ти човека. И тогаз думата „работи " означава да си едно с живото Слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: Работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи."

В лекцията на Учителя „Координиране на силите" (15 май 1927 г., София) четем: „Когато не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, човек непременно ще огрубее. Невъзможно е с физически усилия да имате духовни постижения. За физическите постижения са нужни физически усилия, а за духовните духовни усилия. Не се ли спазват тия правила, човек непременно ще огрубее. Ето защо всеки човек трябва да работи умерено нито много, нито малко. Ако работи много, ще огрубее и ще изгуби онази чувствителност, с която възприема висшите духовни вибрации. Ако работи малко, той развива в себе си стремеж към охолен живот живот на удоволствия."

„Както и да философствува човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. А тя не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят."

„Според законите на природата човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да рабати за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато от изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да дойде от някъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицимерието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземат от него, посрещат го по друг начин. Но според нас богат е онзи, който има един по-напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. Навсякъде тази максима е в сила."

Когато в едно духовно общество навлезат личности, подвластни на леността и лицемерието, те се проявяват като паразити, настаняват се върху неговия организъм, обсебват го и започват да живеят за сметка на силите и материалните ресурси, които извличат от него. В духовното тяло на човека, пък и на цели нации, са се впили много духовни паразити. Те живеят с идеи, останали от старите култури и отдавна изгубили значението си за човешкия напредък идеи, които оправдават търсенето на повече власт, богатства и привилегии да се владеят и управляват човешките съдбини. Първият признак, по който можем да разпознаем духовния паразитизъм, е, че подвластните на тази слабост избягват да работят, а за извършената от тях духовна деятелност искат да им бъде заплатено. Те не живеят в светлината на Божието Слово, а за сметка на Словото. Според Учителя, когато в миналото Бог отредил на тези хора почетната служба да работят за

Божественото, те казали: „Ще ти служим, Господи, но ще ни плащаш." Тази идея, да служим на Господа срещу заплащане, е наследена от старата култура, дошла след грехопадението. Тогава човечеството влиза в инволюционния път на развитие и попада в условията на гъстата материя, където възприема материалистичния начин на мислене и поведение. Учителя дава ново направление на силите, с които оперира човек в своята дейност, а именно в служба на Бога, т. е. на цялото:

„Казвам: Всички трябва да работим даром. Пазете се от мисълта да станете проповедници с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща! Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари! На физическия, т. е. на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов."

Каквато и работа да извършваме в живота, за всяка дейност, ние трябва да имаме една духовна идея. Една възвишена идея при извършване на каквато и да е физическа работа ще ни помогне да превърнем физическото усилие в духовно. В статията си „Ново направление на труда"[1] Боян Боев пише:

„В основата на цялата природа лежат любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света. Това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени. Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички противоречия и ще се прояви.

Човек може да мисли, че прави нещо със собствени усилия. Например посяваш жито и мислиш, че ти си го произвел, но то е продукт на светлината, топлината и всички други условия, които са изявление на разумните сили в природата... Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявления на първата причина, на Великото, което работи в нас."

„Всъщност всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството.

Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля?"

Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен. В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят."

В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тази постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз тя струва повече от всичкото злато на света. Тя не може да се продава."

„Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той счита за съвестно да вземе пари срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее частица от неговата душа."

„Ако работим всред природата по механически начин, ние не можем да се свържем с по-дълбоките й сили. Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда човешкото съзнание действува в повисокото поле, където работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа. И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили."

„При новото разбиране на труда природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна!" По този начин могат да се турят основите на ново земеделие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения."

„Човек може да проверява опитно кога съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не очакваш заплащане за това, което си направил, но можеш да очакваш да ти благодарят, да те уважават, да бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителя. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогава ти няма да чувстваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувстваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че не си още в свободата."

Злоупотребите, които се допускат в някои духовни общности, се дължат на това, че те се ръководят от старите разбирания за труда, където всеки работи за себе си, в най-добрия случай за семейството си. Духовната работа е един безкористен вътрешен процес, протичащ по законите на свободата. Когато духовната практика се администрира от превилигировани ръководители, които считат труда за унизителен, те поставят на преден план не духовните закони и принципи, а материални и лични интереси. При новото разбиране за труда, което е една универсална идея, индивидът знае, че любовта към ближния, заедно с работата за общото благо, са най-верният път за постигане на материален и духовен просперитет. Тази съществена страна от философията на Божественото Учение Учителя обяснява по следния начин:

„ Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може да се схване и разбере той като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени, не да се изучава само индивидуалния живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползува от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбието."

„Най-първо хората трябва да изменят посоката на своята мисъл. У всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, че трябва да желаят доброто на другите хора тъй, както го желаят за себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на новораждането. Когато дойдете до туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си."

Други са законите и силите, които управляват във високите полета на битието и съвършено различен е там начинът на взаимодействие между съществата; защото те живеят и работят в светлината на Божественото. Там работата се изразява в активна целенасочена дейност на обмен и взаимна отзивчивост; тя носи радост и благодат за всички същества.

[1] Сп. „Житно зърно", кн. 4, 1928 г., София.