ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ

Мисълта е капризна, но е способен ученик. Тя е капризна, защото е съвършена и има изисквания държи да остане вярна на благородния си произход. Светлината, която я съпътствува, осветява пътя на душата при нейните пътешествия в безграничния Космос. Благородството си тя дължи на Божествения си произход. В евангелието от Йоана е казано: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." В Битието също се говори за творческата сила на словото: „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина."

Онова, което съграждаме с мисълта, ако не е добро, може да се разруши и пак чрез нея да се съгради онова, което е угодно на Бога. Мисълта обича да работи, но не робува на труда. И от всичко най-много обича свободата, защото при свободата се проявява творческата й сила. Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците. Ако не разбираме деликатната природа на мисълта и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й. Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си. Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на мисълта, трябва да видим проблема под друг ъгъл. Като универсална творческа сила по-скоро мисълта възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме. Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора. Ако един ученик съзнава значението на мисълта за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа. Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност. Мисълта обича светлината, реда, чистотата, деликатните и хармонични отношения и, като универсален принцип, сама носи светлина, ред, красота и чистота. Понеже не понася грубостта и егоцентризма, когато я принуждаваме да служи на груби материални интереси, тя проявява здравата си природа и руши бариерите, за да остане вярна на Върховния Творец. За да не служи на лични чувства и амбиции, тя оттегля творческите си сили и става късогледа. Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши. Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и смисъл в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях. Едва когато започне да пълни формите, т. е. да внася смисъл в тях, той се проявява като мислещо същество.

Не е по вкуса на мисълта, нито е в природата й, да стои пасивна пред телевизионния екран, който облива човека с груби механични вълни. Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е. влияние на чужд за нея морал. Ако телевизорът не се поддава на възпитание, т. е. ако е бездарен, упорит и нехаен, трябва ли да предоставим на него да учи и нас, и децата ни. Неговите методи и похвати за оказване на влияние имат чисто технически характер и не са в хармония с изискванията на човешката природа.

Елементарна истина е, че влиянието възпитава: ако е добро в добрия смисъл, а пък ако е лошо в лошия. Следователно трябва да се очаква, че ако се съберем с един механичен бърборко, ако се доверим на внушенията на този възпитател, рано или късно ще се превърнем в елементарни механизми, лишени от първичната си съпротивителна сила, ще загубим любовта си към природата и живота и ще възприемем някои от качествата на нашия възпитател.

Все пак при положение, че има живи и мъртви спектакли, едните, излъчвани от екран, а другите представяни на театрална сцена, винаги е за предпочитане да изберем живия спектакъл, при който общуването протича на задоволително ниво между сродни по природа субекти. Разбира се, и в този случай човек трябва да внимава какво консумира. Защото това определя отношенията му с по-висшите духовни йерархии. Ако например искаме да се учим от ангелите, трябва да им покажем плодовете на нашата умствена и духовна дейност. Тогава, като ги опитат и одобрят, те ще ни приемат за техни ученици. За да стигнем дотам обаче, трябва да се научим добре да подбираме менюто си и старателно да смиламе храната, която сме приели. Ако смесваме безразборно много храни, неминуемо ще получим разстройство.

Ако сме консумирали отрицателни чувства, ще получим тежест в стомаха, дишането ни ще се затрудни и ще имаме главоболие. Ако мислите ни са объркани, а мисълта ни е непоследователна и крива, ще последва разстройство на стомаха. Асоциативният анализ, правата мисъл, в която мисловните образи протичат в приятна хармония, са благоприятни за асимилиране на мисловната храна. Едно много ефикасно средство на Учителя Беинса Дуно може да ни предпази от емоционални и умствени разстройства, а именно: „Никога не жени една твоя мисъл за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена мисъл." Защото, когато сме емоционално ангажирани от едно вълнуващо събитие, от някой по-хубав филм например, когато сме станали най-чувствителни и възприемчиви на внушения, телевизионната реклама ловко ни сервира рекламните си клишета за сапуни, резачки на зеленчуци и пр. В това, че рекламата върши своята работа, няма нищо лошо. Лошото идва за нас след това, когато емоционалното ни отношение към една благородна постъпка например се смеси със сапуни, прахове за пране и бифтеци. Тази абсолютна неразбория има за резултат само едно принизяване на изискванията на ума и деформиране на моралните и естетическите критерии. А с такава каша не можеш дори да си направиш палачинки, да си опечеш питка или да нахраниш пилците си, като и последната възможност не е нито най-доброто, нито най-благородното решение на проблема.