ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА

„Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права. Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония."

Учителя

Стародавна истина е, че мекотата на характера зависи от силата и благородството на чувствата. Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа. Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е. у животните, природата упражнява контрол и ги ограничава в определени граници, за да не се превърнат примитивните чувства в едностранчива разрушителна сила. Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове. В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии. Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление. Той има способността да овладява и осмисля техните проявления и силата да насочва техните импулси. Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия. Влиянието на тази умствена дейност върху събитията във външния свят е съблазнила славолюбивите и властолюбиви люде и ги е превърнала в шамани на егоцентризма. Като не могат да живеят във вътрешното многообразие на живота, поради неспособност да се реализират в духовен план, те се стремят към власт във външната светска страна на живота. Тези шамани, които се проявяват в сенчестата страна на интелекта, са продукт на неговата едностранчива дейност. Те си служат с методи и техники за упражняване на отрицателни влияния и внушения. Въпреки ограничените им ресурси на знание, сила и възможности, те могат да бъдат опасни, защото се базират на познаването на някои окултни закони. Това са предимно спекулативни действия на ума у загрубелия интелектуалец, нагазил в грубия материализъм. В такива случаи, за да повлияе, техношаманът упражнява власт, която има силата да парализира личната воля. Когато е завоювал доверието на една отклонила се от пътя си човешка душа, за да упражни контрол над личността, той налага редица формални условия във взаимоотношенията. Характерното в неговия подход е, че най-напред започва с блазнещи обещания, към които в подходящ момент прибавя и условия за изпълнението на обещанията. Тази класическа схема на действие е определила трагичната съдба на Гьотевия Фауст.

Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен замисъл, лишен от разумни мотиви. Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога. Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му. Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект. От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава. Защо тъмният шаман, поради това, че е лишен от връзка с Бога и Природата, е сух и безплоден.

Заради пълнотата на житейската картина трябва да отделим необходимото внимание и на старата вещица. Макар и покрита с бръчки, тя не е толкова суха, колкото е сух мисловният шаман. Лицето й е набраздено не толкова от следите, които е оставила мъдростта, а от въздействието на силните чувства, т. е. от върховете на екстаз и стремителните падения в безумието. Знае се, че набразденото лице свидетелства за богати емоционални преживявания. Многото стихийни бури и поройни дъждове върху склоновете на планината отварят дълбоки ровини, край които се настанява безплодието. Както при тъмния шаман, това безплодие е причината за дейността на старата вещица. Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава. Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от теменугата и карамфила. Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица.

Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със смисъла и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина. За да изчистим съзнанието си от заблужденията и предразсъдъците на Средновековието, ще хвърлим бегъл поглед и върху методите, завещани от традициите на народите. Въпреки че тези методи днес са модернизирани, приказката за това, че няма нищо ново под небето, е в сила и тук. Поверията и традициите на народите, останали от миналите епохи, изобилстват с такива примери.

Някои пътешественици описват учудващите резултати от дейността на магьосниците в африканските племена. Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости. В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект. Другият съществен елемент е отсъствието на мисъл, т. е. довеждането й до нулевата точка чрез механичното повторение на монотонни звукови образи, които я смекчават и огъват, докато я поставят върху голото плато на еднообразието. Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си.

Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание.

Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума.

По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт. Съвременните шамани на властта използват доста умело прийомите на африканските си колеги, като ги развиват и усъвършенстват чрез съвременните психологически техники и похвати и всички модерни средства от арсенала на информатиката.