ПРЕДГОВОР

Живеем във време на високи скорости, на модерни технологии и електронни комуникации. Остана далече в миналото онази идилична епоха, когато майките казваха на децата си да не се събират с лоши другари, защото с какъвто се събереш, такъв ставаш. Сега те рядко мъмрят децата си по този повод. Днес най-опасните другари на децата и младежите телевизията и видеофилмите, модерната музика и модерните танци, влязоха през широко отворените врати в домовете и все по-малко са онези, които следват примера на възпитаните деца. Остава само надеждата, че природата все още е възпитателя, който ще успее да ни просвети с голямото си търпение и постоянство на педагог. Тя притежава най-ефикасните средства и методи, посредством които вкарва в пътя и най-непокорните. Та нали и те са произлезли от нея и носят записани в себе си законите й. Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота.

Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото.

Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази. Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога.

Убеден съм, че най-вълнуващият период в живота ни е във възрастта между 14 и 21 години. Тогава навлизаме в зрелостта и търсим себе си. Изпитваме едно особено състояние на духа, което се изразява в нарастващ интерес към различни области на живота. В тези години се създават приятелства, които остават за цял живот. Неусетно, без дори да се замисляме, поради взаимна симпатия се сближаваме с някои младежи. Към други пък, които проявяват особено поведение, отношенията ни остават по-сдържани. В някои от другарите ми се формираха интереси, които аз не споделях, поради което трудно намирахме общ език. Впечатлен от отношенията, които спонтанно възникваха около мен, споделих с един съученик усещането си, че не съм онзи, който в действителност трябва да бъда. Очевидно, като млади хора, ние търпяхме влияния отвсякъде, а и взаимно си влияехме.

Странното усещане, че не съм самият аз, е останало от младежките ми години. Убеден съм, че това преживяване не е само моя превилегия и че много хора изпитват същото чувство. Впоследствие, когато интересите ми приеха по-конкретна форма, срещнах приятели, с които имах по-голяма душевна близост. Това бяха нови отношения, които се установяват в процеса на формирането на духовни интереси. По-късно, в словото на Учителя от 1934 г., намерих отговора на парещия въпрос: „Кой съм аз?":

„ Човекът е най-възвишеното същество на земята. Стреми се да бъдеш на висотата на това име!

Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си един елемент със значение във Вселената. Без теб тя не може да се прояви в цялата си хармония.

Какво си, ти все още не знаеш."

В този период срещнах Вено, когото младежите наричаха бате Крим. Вено впечатляваше с многостранната си култура и с особения подход към проблемите на младите хора, най-вече с умението да ги окуражава и стимулира към учение и работа. Около двадесет години бяхме с него било на екскурзии в планината, било на летния лагер на Бялото братство при Седемте рилски езера както и по много други поводи в София. От личния си опит с Вено зная, че той бе психолог и психотерапевт от съвършено нов тип. Една от основните му идеи е, че за да се освободим от психическите комплекси за малоценност, трябва сами да стигнем до истината за себе си и да я изповядаме. Много пъти е казвал, че по собствен, по вътрешен път трябва да узреем за истината и да се освободим от неистината.

От беседите на Учителя знаем, че чуждите мисли идват отляво, а онези, на които можем да се доверим отдясно. Обстоятелството, че повечето от мислите и чувствата, които ни занимават, са чужди, показва, че търпим силни влияния, които много често са нездрави или нямат съществено значение за нас. Ако тези влияния наистина пречат да видим и осъзнаем истината за себе си, една от големите ни задачи е да познаем тяхната природа и ако е необходимо да се освободим от тях. Възможно ли е това, необходимо ли е и каква нагласа трябва да имаме към този проблем на тези въпроси ще се опитаме да потърсим отговор в тази книга. И понеже възможността да се даде изчерпателен отговор е абсурдна, за да не се примирим, а да продължим нашите проучвания, нека да приемем предизвикателството, което ни е оставил Учителя с мисълта си: „Истината, това е тесният път, при който ставаш самия себе си."

Ако се вгледаме по-внимателно в процесите, които протичат в обществото днес, ще констатираме, че индивидуалното съзнание е подложено на изпитание. Атакувано от всички страни от чужди на неговата същност агенти с голяма сила на въздействие, то или устоява във възходящия път на развитие и укрепва в растежа си, или се огъва, деформира и принизява до ниво, при което престава да бъде ефикасна бариера за вредните външни влияния. Изместването от центъра и обезличаването на индивидуалното съзнание в личен и социален план днес е в основата на широкомащабни явления. Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида. Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби. Хората все по-малко се замислят върху смисъла на своето съществуване и върху значението на събитията, които протичат в съвременния свят. Резултатът е пасивност и въздържаност от действия в личен и социален аспект.

В своето изследване на най-активния и най-масовия съвременен фактор за въздействие върху мисълта, Лони Мелашенко и Тимоти Е. Крозби (Времето на телевизионния взрив, „Нов живот", София, 2000) казват: „Днес на човек, живеещ в провинцията, не му се налага да излезе от дома, за да се изложи на упадъка на града. Сега електронното светилище стои в стаята. Така че трябва да решим само каква част от света искаме да внесем у дома си." А относно пагубното влияние на телевизията, особено върху младите хора, те са категорични: „Преди всичко телевизията има склонност да затъпява ума. Тя е едно умоуспокоително. Тя е склонна да намалява способността за разрешаване на проблемите и да се мисли аналитично, понеже представя техните готови решения. Тя намалява способността нещата да се видят в представите и да се сътворят, понеже храни младите умове с наготово изготвени представи. По този начин тя редуцира изострянето на вниманието." Според д-р Виктор Клайн, цитиран от двамата автори: „Повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен... С повтарянето то става все по-приемливо... Изгубваме способността да забелязваме жертвата."

Взаимните влияния днес стават все по-интензивни и разнообразни и в бъдеще тази тенденция очевидно ще породи необходимостта от по-голяма култура на общуване, на духовен и културен обмен. И понеже правилно общуване може да има само между съвършени хора, човекът ще бъде поставен пред необходимостта коренно да промени своето отношение към природата, своя начин на живот и духовната си практика.

В учението на Мировия учител Беинса Дуно намираме здрави основи и богат материал за размисъл върху проблемите на човека и възможностите за постигане на ново ниво на съзнанието в днешната епоха. Запознаването с проблемите, произтичащи било директно от влиянията, на които сме подложени в днешния динамичен живот, било от внушенията и самовнушенията, които ги съпътстват, както и с възможностите да се предпазваме от манипулации и посегателства върху личността ни, е в състояние да даде по-добра, по светла перспектива на живота ни. По този начин, откривайки нови възможности за растеж в себе си, човек може да укрепи своето психическо здраве и да стане пълноценен член на обществото, добър гражданин на своето отечество и на света.

Не намираме за необходимо и полезно, с оглед на основната ни цел, да третираме въпросите относно магьосничеството, уроките, змийския поглед, който убива и пр., което би ни отклонило от основната цел. Теософите положиха, много усилия в старанието си да докажат тяхното съществуване, но техните старания не повлияха съществено върху вярванията и поведението на хората. Елена Блаватска обаче предупреждава за опасността от безогледното отричане или строгото осъждане на тези явления, което в миналото „е повлякло избиването на стотици хиляди невинни хора", а днес „влече образованото човечество право към общественото мракобесие." Интересът към вътрешната сила на човека според нея е мотивиран и от способността „на някой хора да управляват за добро или за зло други". Материализмът, както в миналото, така и днес, си затваря очите за фактите и отрича безапелационно всяко свидетелство за чудодейната вътрешна сила на човека. Наверно една от причините за този краен материализъм трябва да се търси в комплекса за непогрешимост на голяма част от учените, особено на адептите на рационалното мислене, които тълкуват едностранно явленията и са склонни към догматизъм.

Надяваме се, че в процеса на практическото приложение на знанията относно смисъла и значението на човешките взаимоотношения и чрез натрупване на повече личен опит, нашият читател ще разшири и задълбочи своята култура по изложените в тази книга проблеми.

Авторът