XVI. МОЛИТВАТА
„Да се молиш, това значи да мислиш за Бога.“
„Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“
„Молитвата е дишането на душата.“
„Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“
„Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“
„Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“
„Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“
„Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“
(Учителят Петър Дънов)
Молитвата е зов на човешката душа към Бога.
От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му.
Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение.
Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб.
Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“.
Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).
Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност.
Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена.
Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят.
Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.
Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели.
Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време. Бог знае по-добре от самите нас какво точно ни е нужно и кога следва да го получим. Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята!“
Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение.
В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив.
Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса.
Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога!“ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.“
Нужно е да се молим в своята тайна стаичка, т.е. далеч от погледите и присъствието на други хора (освен ако молитвата не е колективна). Тогава общуването с Бога е най-пълноценно. („Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, в къщи някъде или на улицата?“ Не можеш. Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито в къщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал.“ Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Бог.“) Уединението създава условия връзката с Небето да бъде по-чиста, освободена от външно напрежение и смущения. Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“
За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.
Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди.
За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив.
Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда. И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута! От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото безсмъртно духовно естество е рожба на Божественото: „Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не. Молещият се човек е силен – който всякога, където ходи, се моли усърдно. Човек трябва да се чувства като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога най-възвишения и най-чистия живот, който е възможен за хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага!“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието. В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов).
Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика!“ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента.
Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва.
Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов).
Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа. Така както преди да потеглим на път, извършваме необходимите приготовления, така и преди да се обърнем към Твореца, е нужно да настроим душата и сърцето си. И в този случай обясненията на Учителя П. Дънов не оставят място за алтернатива: „Молитвата е отиване на човека при Бога (курсивът мой – К.З.). Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отидат при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си, но ако си нечист, първо ще се измиеш, изчистиш, ще забравиш дълговете, жена, деца, сиромашия, ще оставиш всичко настрана – че този бил такъв-онакъв, всичко настрана. Чисто, просто, ясно ще Му кажеш всичко, като на Баща.“ Изглежда съвсем елементарно като изискване, но нека си дадем сметка дали го спазваме и доколко. А за да го спазваме, е нужно – както се изразява Учителят на ББ – да научим езика на небето: „Когато човек се моли, от невидимия свят ще го научат на езика на небето. Като научиш езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако на вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето.“ На друго място в своето Слово той добавя ценни допълнения към тази теза, обогатявайки я с твърдението, че молитвеният устрем на човека изисква ангажирането на целия му духовен капацитет, при това концентриран в една посока: „Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“
Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“
Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов).
Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов).
Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа!“ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“
В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.).
Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“
По време на един от Рилските събори Учителят П. Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата. Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направете му добро заради Онзи на небето, Който обича него и тебе. Тогава има смисъл. Затова ще простиш и ще възлюбиш.“ По-нататък великият Посветен изяснява присъствието на понятието „изкушение“ в Господнята молитва: „В същата молитва се говори за изкушение. Изкушението идва винаги, когато човек не изпълни волята Божия. Когато дойде едно нареждане от Бога и не го изпълниш, идва изкушението. Бог ти казва да дадеш нещо на един беден човек. Ти не го правиш. Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“
Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: „Да бъде Волята Божия!“ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите! Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов!“
Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П. Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ. Ето някои от тях:
„Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“
„Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“
„Господи, аз искам да се науча на търпение. Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“
„Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“
„Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“
При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“
Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина.
Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
