НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО

  Учението на Бялото Братство 2 - Константин Златев
Алтернативен линк

XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО


1. Бележити личности за Учителя Петър Дънов


Българинът е известен със своя скептицизъм, възприеман от мно­зина като национална черта. Тази му особеност му помага да не проявява неоправдано доверие към всякакви видове измамници. Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и не­уважението към някои от плодовете на собствения му труд. "Хубава работа, ама българска!" или просто "Българска работа!" са реплики, изричани с подчертано саркастичен тон, издаващ наченките на опа­сен национален нихилизъм.

Подобно е и отношението му към великите хора от нашия народ. Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище. Естествено - никой не печели от това. Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме за­служили, понеже "и ний сме дали нещо на света...". И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с готовност, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас. Понякога залитаме и към друга крайност - чуждопоклонничеството. И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, ма­кар и той да не те надвишава по ръст.

Тази последна слабост обаче крие и едно малко неочаквано, но полезно следствие. Ние, българите, може и да не сме оценили в достатъчна степен някого от своите или нещо свое. Но ако някой в чужбина се провикне на висок глас, че той или това е величина с планетарно измерение, че това е истинско богатство и принос към духовно-културната съкровищница на човечеството, ние сякаш миг­новено отрезвяваме. И също в един глас започваме да хвалим и превъзнасяме човека или продукта на собствената си творческа ге­ниалност. Излиза, че освен стоки с всякакво предназначение ние внасяме отвън и градивните частици на собствения си национален авторитет. И това ако не е парадокс, здраве му кажи!

И така както никой пророк не е чут в отечеството си, както с болка въздъхва Спасителят Иисус Христос, така и великият бъл­гарски духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) все още не е получил заслужено признание в собствената си родина. Затова не­ка се вслушаме в отзивите за него от бележити личности зад граница, някои от които не се нуждаят от представяне.

Забележителният реформатор на Римо-католическата църква па­па Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициа­тивата за обединение на християнските църкви) преди да бъде изб­ран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е. посланик) на Ватикана в България. Тогава, преди Вто­рата световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий. У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпи­телната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият фи­лософ, който живее на земята, е Петър Дънов."

Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоста­веният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският ар­хиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук!" На тръгва­не той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпрост­ранение Словото на Учителя П. Дънов.

През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига рево­люционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ!" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчета­ваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се ста­рае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна.

През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги про­фесори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за отк­риване на нови хоризонти пред човечеството".

Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през съ­щата 1939 г. След завръщането си в Холандия той излага впечатле­нията си в списанието "St. Michael's News". Авторът описва Учителя П. Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с бърз, проницателен ум". За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство".

Като истинско откровение звучат думите на друг бележит фран­цузин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята."

През 1955 г. завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално ра­дио е излъчено обширно предаване, посветено на него. Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България!"

През 1974 г. в Англия излиза от печат авторитетната "Енцикло­педия на необясненото" под редакцията на Ричард Кавендиш (из­дателство "Пенгуин"). В нея фигурира и името на Учителя П. Дънов, който е представен по следния начин: "Български пророк, който твърди, че е слязъл на Земята от "Алфеола, Звездата на звездите", за да проправи пътищата за идната "епоха на славянството". През 1914 г. Дънов обявява на света, че е настъпила "Епохата на Водо­лея"."

По-късно изключителен принос за популяризирането на духов- но-културното наследство на Учителя П. Дънов в англоезичните държави имат и трите книги, издадени от видния британски учен и мислител Дейвид Лоримър в Англия през 90-те години на XX век: "Пророк на нашето време" ("Prophet for Our Times"), "Кръгът на свещения танц" ("The Circle of Sacred Dance") и "Бисери на любов­та" ("Gems of Love"). И трите произведения са посветени изцяло на българския духовен Учител и разкриват неговата мисия на нашата планета. За отбелязване е, че Д. Лоримър - след като за първи път посещава събора на ББ при Седемте Рилски езера през 1989 г. - се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал. Той признава: "Творчеството му ме привлече неустоимо. Имах усещането, че съм открил така търсено­то западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д. Лоримър дефинира П. Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фи­гура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следва­щите векове".

През юни 1996 г. при първото си посещение в България един от световно утвърдените лидери на модата Пако Рабан се поклони пред гроба на своя духовен Учител П. Дънов. В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие." Стана известно, че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница. До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българс­ките средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключи­телно прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учени­ето на П. Дънов.

През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за раз­ширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г. на традиционния семинар, провеждан всяко лято през август - периода на ежегодния Рилски събор на ББ - на хижа "Рилски езера" Хари Салман изнесе лекция под заглавие "Значението на българската духовност за бъ­дещето на европейската култура". Проследявайки духовната исто­рия на България, той достига до извода, че страната ни "може да играе важна роля в създаването на нова Обединена Европа". Под­чертавайки идейната приемственост в школите на Орфей, на бого­милите и на ББ (основано от Учителя П. Дънов), авторът изтъква тяхната обща насоченост, отправена към изграждането на изгрява­щата Нова Култура на славянството - предтеча на Културата на VI коренна земна раса. В заключение X. Салман споделя: "Бъдещето на европейската култура трябва да бъде защитено и се нуждае от хармонизиращия принос на народа на Петър Дънов."


2. Духовният образ на Учителя Петър Дънов


"Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога - невидим..."
(Учителят П. Дънов)

"Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата - за мерило, Любовта - за украшение, Мъдростта - за ограда, и Истината - за свети­ло. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
(Заветът на Учителя Петър Дънов)

Учението на ББ представлява по същността си автентична ре­дакция на извечното Божествено учение. Учителят П. Дънов му при­дава собствена специфика въз основа на потребността от актуали­зацията му в съвременната историческа епоха на велик преход на земното човечество от една планетарна култура към друга. Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта. Божестве­ният принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум". Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия. Се­демте главни херметически принципа намират своето място и в гръб­нака на Словото на Учителя П. Дънов.

Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противо­речия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва:

1) Закон за развитието.
2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - след­ствие от VI принцип на херметизма, за причинността).
3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма).

В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учи­телят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божестве­ният. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем ка­чествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък?" И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето май­сторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-ви­сок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотогра­фиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като краси­во и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур. От цялостното му излъч­ване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение. Никой не е в състояние да открие в този поглед каквото и да било раздвоение. В очите можем да разчетем единствено лю­бов и пълна безкористност. Те предлагат ярката картина на реали­зираната душа, открила Божественото у себе си и разкриваща го щедро навсякъде и във всичко. В погледа му е стаена като постоян­но присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека. И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом.

На моменти от Учителя на ББ струи светлата радост на възви­шеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раз­диращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърби­те на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод. В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие душата си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее.

Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му. Като правило проявява смайваща подвижност, особено будеща из­ненадата на околните пред вид напредналата му възраст. Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора. Понякога скоростта му на движение е толкова висока, че учениците му едва смогват да го следват. Главата му е неиз­менно изправена - никоя житейска буря не би могла да я приведе под тежестта си. От всяко негово действие и движение блика будно съзна­ние и пълна концентрация. Цялата му фигура пленява със своята хар­мония и естественост. Те се проектират във всичките му постъпки и им придават искреност и прелест. Самият той отбелязва по този повод: "Естествеността дава условия за проява на Любовта."

Облеклото му винаги е чисто, спретнато, естетично. Той отдава предпочитание към свободните и широки дрехи, които предлагат простор за телесните действия. Повечето му дрехи са в светли тонове. Той заявява: "Не дрехата, но лицето трябва да изпъква. И не ли­цето, а душата."

Гласът му е нисък, но твърде мек и приятен. Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор. Говорът му е съчетан със спокойни, плавни и хармонични движения. Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха за­видели и най-прочутите оратори.

Обича да пее. Прави го с вдъхновение и вникване в песента. В тази му разновидност гласът му е дълбок, вълнуващ, богат на дра­матично съдържание. Когато предава нова песен на учениците си, обикновено сам я изпява. В някои случаи изсвирва мелодията на своята цигулка и дава пояснения за изпълнението й. Дори и музи­калните упражнения да са прости, той ги предлага така изразително, с такова съпреживяване, че те мигом израстват пред духовния взор на аудиторията и се изпълват с неповторим смисъл и съдържание.

Целият живот на Учителя Петър Дънов може да бъде сравнен с музика - със собствени ритъм, мелодия и хармония.

Как съвременници на българския духовен Учител и най-вече не­гови последователи рисуват духовния образ на този велик българин?

Всички те подчертават, че той ратува неизменно за естествен жи­вот, без поза и ексцентричност. Отношенията му с хората са прости, искрени, напълно естествени. Проявява учтивост, внимание и ог­ромно търпение към всички, без изключение. Обича чистите, висо­ки места в планините. Издирва ги със завидно постоянство и ги посещава често - сам или с последователи. За тези благословени кътчета от майката-природа той казва: "Свещени неща е постави­ла там природата."

Учителят на ББ в България се храни съвсем скромно. Няма сла­бост към богати, пищни трапези. Любимата му храна са плодовете. Изпитва радост при вида на едри, с правилна форма и красив вън­шен вид плодове. На учениците си казва, че те са пратеници от един извисен духовен свят. Подчертава, че плодовете са проводни­ци на благородни идеи, мисли и чувства, и предлага методи за из­ползване на силите, съдържащи се в тях. Смята, че именно плодо­вете са идеалната храна за човека. За тях той свидетелства: "Пло­довете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата."

Учителят П. Дънов обича слънцето и всички моменти от деня, свър­зани с него. За него той казва: "Когато слънцето грее, всичко добро може да се случи. ...Както се греем на слънцето, тъй трябва да живе­ем в Божествената Любов." Учителят на ББ обича и обилната светлина, която се лее неустоимо над земята. Последователите му твърдят, че око­ло него винаги има светлина - и в прекия, и в преносния смисъл.

Обстановката, в която живее и работи той, е пределно скромна, до­ри по спартански мизерна. Той отхвърля всяка разточителност в об­ластта на материалната осигуреност, всяка небрежност и излишество. Когато е нужно, обаче, проявява забележителна щедрост. Той знае кога, на кого и как да дава. Материалните блага за него са само предметно средство, с чиято помощ предава ценни уроци на своите ученици. Като притежание или обект на стремеж те нямат никаква стойност за него.

Той никога и за нищо не претендира, че е негово. Казва: "Ис­тинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети.

Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му. Разговорите с него протичат естествено, непринудено и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези. Той непрекъснато бива затрупван със спонтанно възникнали въпроси, сякаш извиращи от душите на присъстващите. Темите са безчет и обхващат живота във всичките му проявления. Все пак преобладава търсенето на път за човешката душа към Божественото.

Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща. Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае. Той го­вори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение. Словото му е изпъстрено с множество примери, легенди, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзна­нието на аудиторията в най-лесно достъпен вид. Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците.

Настроението на Учителя на ББ почти винаги е бодро, жизнера­достно, оптимистично. Той притежава ярко и фино чувство за хумор. Нерядко предизвиква смеха на аудиторията, а и сам той се смее от сърце. Всички житейски изпитания и неволи не са в състояние да нарушат вътрешния му мир, чувството на дълбока удовлетвореност и доволство. И в най-тежките проблеми, и в най-горестната сърдеч­на болка той открива нещо хубаво, осмисля ги и ги използва за целите на великата Разумност. Никой, никога и при никаква ситуа­ция не е способен да го извади от равновесие.

В някои редки моменти той се затваря в себе си, става мълчалив, непроницаем. Тогава не се среща с никого, никого не приема. И всички разбират, че трябва засега да останат на разстояние.

Учителят П. Дънов неизменно е безупречно точен и изисква от своите последователи същото. Когато определи час за някакво на­чинание, бива съвършено точен. Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо.

След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начи­нание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изг­раждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Как­вото работите, работете го заради Господа." Всичките му дви­жения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало."

Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в ми­гове, когато всички останали бродят из царството на съня. Учени­ците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъч­ните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост. Неговото жизнено дело промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора. Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата бла­годарност на човека заради живота е работата."

Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действи­телността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш.

В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота.

Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свеще­ното отношение към тях в сърцата на своите последователи.

Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Ра­зумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благо­дарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства."

Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в уса­мотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша гово­ра на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен."

Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзер­цанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото. Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата запо­вед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учи­телят П. Дънов говори за Бога - Великото Разумно Начало във Все­лената. Словото му става особено проникновено, той бива озарен от бликаща вътрешна светлина: "Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм всякога в общение - познавам Гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а ра­достта ми е в Неговото Живо Слово."

За своята земна мисия като Пратеник на Небето той казва: " Учи­телят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. И в какво се изразява Любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към светлината и радостта, в които живее....Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия." На друго място допълва: "Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейна­та сила, нейната мощ. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. . Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворя­ване на Царството Божие на Земята."

За мисията на Словото Божие той свидетелства: "Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат." Той подчертава: "Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисълта на Разумните Същества, които стоят зад мене. Те не са едно и две, те са хиляди, милиони. Това са идеите на Вечния Дух, които минават през цялата веч­ност."

Присъствието на велик духовен Учител между людете е жив при­мер за връзка между земното и небесното. Само чрез небесната Мъд­рост могат да бъдат разрешени противоречията в света на материята. Само градивната мощ на Небето изцелява недъзите и язвите на зем­ния живот. Само чрез Божествената Любов биват трансформирани силите на злото в служители на Доброто. Магията на това превръ- щение като висше изкуство на Духа се владее от Учителя П. Дънов до съвършенство. Във всички негови беседи, лекции и разговори тази грандиозна по съдържание и мащаби опитност е предадена в пълнота.

В близост до своя Учител всеки член на създадената от него ду­ховна общност става по-добър. Пред него всички изпитват свещен трепет, искрено преклонение. За тях Учителят е въплъщение, жив образ на прогласените от него Божествени принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Той е Служител на Бога и всеки, който се доближи до него, също изпитва желание за служи на Великото в света.

Учителят на ББ обгръща всеки и всичко с Любов и Светлина. В неговото присъствие всички се чувстват прекрасно - и растенията, и животните, и хората. Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде. Тази именно Любов е и най-ярката черта в неговия собствен характер. Затова и с основание бива наречен от своите ученици "Учител на Любовта". За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие."

Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на чо­века, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издиг­нати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкорист­на подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и ос­тава вътрешно недостъпен.

Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно свои­те убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя въз­можността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си. Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват. Животът му е незабравима илюстрация на собственото му напътствие: "За всичко, което на­правите, отдавайте слава на Бога." Дори и когато твори чудеса, той не придава особено значение на действията си. Великият в Духа е велик най-вече поради смирението си. За Учителя П. Дънов "... смирението е израз на любовта към Великия." Затова и той ни­кога не говори от свое име. Не поставя печата на собственост върху никой от продуктите на своя творчески труд: Слово, музикални твор­би, Паневритмия. Винаги и във всичко остава само смирен служи­тел на Всевишния.

Учителят на ББ се отличава и с непостижимо търпение. Той знае, че за всяко нещо под слънцето има подходящото време. Умее да изчака това време, без да прибързва, но и без да забавя хода на естествените процеси в живота. Споделя с учениците си: "Търпе­нието е едно от великите качества на Бога. Търпението е велика наука. Търпение с любов. Търпение с мир. Търпение с радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с мир е търпелив. Само ра­достният е търпелив. Само разумният е търпелив."

Засипван от четири страни с безобразни хули и клевети, той ос­тава неизменно тих и спокоен. Никога не се защитава, никога не влиза в спор, никога не удостоява с отговор хулителите. Така не предоставя енергия на техните домогвания и те отмират бързо и от само себе си. "Истината свети със собствена светлина!" е една от неговите максими, понеже той знае, че рано или късно светлина­та на Истината разпръсква даже и най-зловещия мрак на лъжата и злотворството.

Към растенията и животните - по-малките братя на човека - българският духовен Учител се отнася с подчертана обич. Винаги зачита тяхната свобода и правото им на съществуване, предоставе­ни им от майката-природа. Тяхното битие според него е плод на всеобхватната космическа Разумност: "Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат. Всички растения, цветя, бубулечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта."

Учителят П. Дънов е досетлив спрямо нуждите на всички. Нерядко долавя съкровената потребност на някой притеснителен човек, който не смее да я изкаже, и му се притичва на помощ - видима и невидима. Той следва като неотклоним повик на Духа следното свещено правило: "Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост: да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите." И така той влиза в положението на всяко живо същество, отнася се към него с разбиране и му помага безрезервно, с любов и всеотдайност, на които е способен само съвършеният. Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален. Никому обаче не отдава предпочитание, никого не хвали или изтъква пред другите. Най-рядко от устата му може да бъде чута похвала. Но независимо от това всеки е наясно кога е постъпил правилно и кога - не. Когато реши да насърчи някого, пра­ви го деликатно, незабележимо. Когато някой е отхвърлен от останалите, самотен и отчаян, ако достигне искрено вътрешно покаяние, Учителят на ББ намира начин с един незначителен на пръв поглед жест да го утеши и да го върне отново към пътя му.

Той неизменно обръща внимание върху положителното в живота и с него работи. Когато неизбежно се сблъска с отрицателното, той не го осъжда, а го използва като фон за изява на позитивното. По непов­торим начин умее да трансформира негативното в неговата противо­положност и така да го утвърди. По този начин енергията на личнос­тта се съхранява и самият човек остава недостъпен за стрелите на злото: "Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него."

Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъ­дещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще пропо­вядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положи­телна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще ра­боти с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренеб­регва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот."

Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива оду­хотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за пър­ви път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Бо­жественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да жи­веят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори. И се обръща не към телес­ната му обвивка, а именно към душата му. Така пробужда вътреш­ните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си.

В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието. И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор.

Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на три­те велики космически принципа със собствените му думи: "В Лю­бовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее."

Учителят П. Дънов се придържа стриктно към едно свещено пра­вило: "Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение." Словото и животът му се до­пълват в едно хармонично цяло. Жизнената му пътека е приложе­ние на собственото му учение, нагледен пример за учениците. Той предоставя на всички пълна свобода на избора. Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор. Никога и при никакъв случай не си служи с принуждение. Цени красотата и я търси навред около себе си: "Красотата е дреха на Истината." Не понася лъжата и отхвърля категорично всичките й разновид­ности. В живота му диша могъщ космически ритъм. Общуването с него създава усещането за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим.

Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието. Има една неизменна свещена дистанция, която никой не би могъл да преодолее. За всекиго нейният размер е раз­личен. Така, макар и заобиколен винаги от свои последователи, Учи­телят на ББ в България остава самотник. Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътреш­но усещане за самота сред суетата на земната действителност:

"Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе."

* * *


В периода от 25 юни до 9 юли 1900 г. Учителят Петър Дънов получава седем послания от Божия Дух, които съдържат съвети и наставления за предстоящата му мисия сред хората. Той ги назова­ва "Седем разговора с Духа".

Ето какво го напътства Небесният Източник във втория разговор: "Ето, Аз ще подействам за теб с Духа Си, Който е непонятен за света. Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта. И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в тре­тия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъ­де и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти гово­ри чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключител­ния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши на­скоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време."

* * *

За Учителя П.Дънов смисълът на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото. Това е единственият път към щастието във владенията на материята. Към такова духовно пости­жение той повежда и своите последователи. Ето как обосновава та­зи жизнена мотивация в Словото си: "Животът има смисъл, до­колкото човек принася плод в Цялото. Пътят, по който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Това е път, по който всеки един от вас може да съгради живота си. Така той ще изжи­вее един добър живот и ще има всички добри условия. Като рабо­ти за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си. Ако човек не схваща дълбокия смисъл на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му да­ват знания. Човек трябва да знае какъв е смисълът на живота. Той е много по-висш, отколкото си го представя. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.). Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички те­зи слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи ка­къв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота."

* * *

След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отго­вор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - цен­търа и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник и най- грубото проявление на онова велико Същество, което Посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация. Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви). Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то под­лежи на възходящо развитие, на еволюция.

Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дъ­нов? Извън всякакво съмнение той също е звезден дух. Ако произ­лиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принад­лежи към някоя от висшите му йерархии. Някои изследователи свър­зват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енер­гии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източни­ци Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездие­то Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост.

Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-про­никновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, коя­то висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разк­рития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина. Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв кос­мически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов. И неговото място в кохортата на Божиите Избраници е особено важ­но по простата причина, че той е наш съвременник. Именно той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално "аз". А най-същественото, най-отговорното за всички нас изпитание е точно тук и сега да бъдем такива, какви­то Бог очаква от нас да сме. За да можем със задружни усилия да реализираме Неговия грандиозен План за света. Ако не го сторим, Мировите Учители ще останат самотници върху сцената на все­ленския живот. Премъдри, всеопрощаващи и вселюбещи Бащи на капризни, немощни, егоистични и безпросветни деца. А ние прос­то не бива да бъдем такива! У нас е заложен потенциалът на Божес­твеното (ср. Псалом 81:6) и наш свещен дълг е да го развием, да го изявим в цялата му сияйна пълнота. За да можем да бъдем полезни - всеки по своему, всеки според моментните си възможности - и да поднесем своя личен и неповторим принос пред вечния огън на олтара на Общото благо.

Затова и не е толкова от значение кои са били Мировите Учители на земните хора: кой е техният истински произход, откъде са дошли, къде са се отправили след проявата си в плът и т. н. Всички Те са изпълнили с чест своята основна задача - да провъзгласят Единст­вото на Живота.

Най-важното е кои сме ние и какво трябва да извършим тук и сега. За да се изправим с гордо вдигнати чела, с чувство за достой­но изпълнено предназначение пред прага на Вечността, където ни очаква с безкрайно търпение и любов нашият Създател - Творецът на всичко съществуващо.


  Учението на Бялото Братство 2 - Константин Златев
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ