I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
"Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството."
"Христос е олицетворение на Мировата любов и Космичната обич."
"Христос, това е една абсолютна Истина в себе си."
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос."
(Учителят П. Дънов)
Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово".
Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието. Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)."
За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно космическо Учение утвърждава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма. Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един извънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названието "планетарен Логос". Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен живот. Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива. В някои от тези зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен живот и тленното си тяло. Както всички живи същества, Земята притежава и собствена аура. По времето, когато Христос е дошъл в плът между хората, тази аура е била в катастрофално състояние - изпълнена с тъмни, мрачни и злотворни форми, характеризиращи равнището на деградация на тогавашното човечество. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа (курсивът мой - К. З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека. Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)."
Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас. Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.). Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб. За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П. Дънов отбелязва: "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята." Според Учителя П. Дънов не е необходимо в съвременната епоха Христос да идва отново в плът на Земята, понеже Той се проявява непрестанно в човешката духовна природа. Пълноправният Син Божий работи без отдих в цялата Вселена. Нашата планета, обаче, представлява особен интерес за Него пред вид съдбоносния момент от нейното еволюционно развитие. Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие между небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учителя на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява. Въплъщението е голямо ограничение. Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството."
Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат!" Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането."
Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Ако не беше дошъл Христос, Земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо 2000 години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учениците Си: "Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века." Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това? Излиза, че лъжата, с която хората живеят сега, минава за истина, а самата истина - за лъжа." Едно обикновено човешко същество, колкото и издигнато да е то, не би могло да се справи със задачата, която Бог постави за решаване в лицето на Христос. Затова от най-фините сфери на Божествения свят слезе в плът на Земята самият Бог-Слово, Второто Лице на християнската Света Троица. Качествата и величието на Неговия характер го отличаваха от всички останали, доказвайки по безспорен начин произхода Му. Ето как Учителят на ББ в нашата страна рисува портрета на Богочовека Христос, наблягайки именно на характеристиките му, направили възможно изпълнението на неговата съдбоносна за планетата и човечеството мисия: "Забележителното в характера на Христос е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания и на края да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората. И силата, с която понесе тези страдания, Той получи благодарение на Своето абсолютно безкористие."
Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията Любов". След грехопадението на човешките прародители Адам и Ева човечеството постепенно затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на греха. Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."
Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П. Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов).
И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот. То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа."
Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание?" Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П. Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия. Естествено, това не може да стане в рамките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оптимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов).
На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа" (курсивът мой - К. З.). А когато последователите му го запитали защо Христос е избрал дванадесет ученици, Учителят П. Дънов обяснил: "Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на Зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиакалния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (пришествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата Земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: "Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената Мъдрост."
Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св. Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
Каноничното църковно учение утвърждава, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко. И двете са съвършени и са съединени в едно лице, в една ипостас - Бог-Слово възприел човешка природа в личностно единство със Своята Божествена природа. Ето как Учителят на ББ у нас интерпретира наличието и съединението на двете естества - Божествено и човешко - в Личността на Христос, продължавайки същевременно своя критичен анализ на теософското схващане относно различните аспекти в същността на Христос: "Как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален Човек, като образец на истински Човек (т. е. човешкото естество на Христос - бел. К. З.), Той е "историчен ". ...Познат вътрешно, Той става "мистичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света (т. е. Божественото Му естество - бел. К. З.), Той става "космичен"." И още едно съществено твърдение, което дообогатява така представената картина на многопластовост в същността и проявленията на Христос: "Физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният " Христос - проявеният Бог в света." Учителят П. Дънов е обосновал и други фундаментални тезиси за Христос, които не влизат в противоречие с официалното християнско и църковно учение, а по-скоро го допълват. Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие."
За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос". Например, от гледна точка на теософията и антропософията Иисус е Учител от земната Йерархия, а Христос е велико космическо Същество, Което е използвало тялото на Иисус за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия. Т. е. Христос се е вселил като Дух във физическото тяло на Иисус и е "пребивавал" в него в рамките на горепосочения отрязък от време. Иисус е бил човек като всички нас и по пътя на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител. От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфери на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение. Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. ...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи себе си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него. Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в живота си. Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва".
Интерес представлява и становището на Учителя П. Дънов относно идеята за спасението (централна за християнството), както и трактовката му за Христос като Син Божий: "Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие (мисията на Христос - бел. К. З.). Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спасителя. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдението на Учителя П. Дънов за Христос като за колективна същност: "Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос."
Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Христовото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици" (по духовния Път - бел. К. З.). От казаното личи, че според Учителя на ББ в нашата страна извън каноническите свещени книги на Новия Завет съществуват и други писания, с равностойна на тях ценност и богооткровена стойност, които по неизвестни причини не са намерили място в Библията. Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25.
Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание. Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П. Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта."
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път. Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора."
Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П. Дънов на най-извисения Син на Бога, слизал някога в плът на Земята. Неговите стъпки все още отекват между нас и все още са живи дирите, оставени от безсмъртното Му Дело в нашите сърца и души.
